Сряда, 04 Юли 2012 12:57

Философия на квантовото лечение - Никола Стоянчев

Написана от
Лекция на лечителя Никола Стоянчев, представена на 09.06.2012 г. във Форум „Живо Слово”

 

Вероятно някои от вас са гледали репортажите на София Тзавела, на която трябва да благодарим, че сме заедно, тя е един също така прекрасен човек, по много специфичен начин духовна.

Преди 20 години аз лекувах тук в България, събирах по много големи групи – повече от 200-300 човека на ден. И всички тези хора правеха по крачка към подобрение. Така не е работила може би нито една болница. Но мисълта ми е тази – не става дума за мен, Бог ми е дал това. Друго беше феноменално през тези години. Захранвайки изобилно с факти общественото пространство – фактите на духовното лечение, тези факти не се задържаха нито в умовете, нито в сърцата на хората. Двадесет години аз стоя прав пред аудиториите и сея на тая нива с идеята, с желанието, с мечтата човек да разбере своята божественост толкова кристално ясно, както 2 и 2 е 4.

Преди да започнем, можете да поставите това, което вас ви интересува. Иначе, аз ще разкажа това, което ми идва отвътре. Това, което е решавало проблемите, за него ще ви говоря, защото проблемите ги решава само Истината. Истината работи. Неистината размазва нещата и не ги решава, не решава проблема. Така че, може би има много техники, много подходи – научни, псевдонаучни, интересни, с интересна морфология и структура на проява, но Истината се оказва безкрайно проста. Тя е дотолкова проста, че хората чак се обезкуражават, викат „Ама това ли е?! За това ли става дума?!”.

(следва представяне от водещия на ФОРУМ ЖИВО СЛОВО)

Аз от 21 години съм лечител и лекувам със СЛОВОТО.

Започнах да работя като лечител преди 21 години и за мен в рамките на 1-2 месеца се завъртя всичко, което беше популярно в медиите и в общественото пространство – така нареченото „паранормално”, за да се стигне в един момент на просветление, в който момент човек се разделя с илюзиите и със заблудите и пред него се открива ИСТИНАТА. А Истината е, че този свят има Творец, който Е бил и Е сам и създавайки всичко от Себе Си, Той, Творецът, остава същност на създаденото. И тъй като стана въпрос за Живото Слово, аз по убеждение съм православен християнин и то не заради нещо друго, а защото това, което идва при мен като просвещение е точно в духа на християнството, на онова, което дойде на света чрез Христос – Иисус на този свят, за да каже, че хората и света са от Бога и всичко е живо. Християнската цивилизация, няма да навлизам там, но само ще обърна внимание, че се роди и израства именно благодарение на фактите на едно духовно лечение.

И ето преди 21 години започнах да лекувам, да казвам на хората болестите, диагнозите им. Те бяха много шокирани, откъде аз зная това. А аз го зная от Този, който чувам да казва „Кажи й, че съм болна от това, това и това, което СЪМ АЗ”. Тоест, Бог винаги говореше за нещата като за Себе Си. И от всичките тези, които говореха за христовите събития в Палестина преди 2000 години, един от допуснатите „разказвачи” – евангелистът Йоан се е замислил, предавайки тези неща, как да ги каже на хората. „Как да кажа: Като каза да стане и умрелия стана, и водата стана на вино ... и въобще ставаха тези изцеления и чудеса?”. И тогава, вдъхновен свише, защото аз го чувствам така, Бог му казва: „Слушай, кажи им: „В началото беше Словото. Словото беше в началото в Бога и Бог беше в Словото и всичко чрез Словото стана. И нищо от станалото не е станало без Словото и Словото беше Живот и Светлина на човеците.” С други думи, в началото не е имало нищо друго, освен един Господ. И създавайки всичко от себе си, Той остава същност на създаденото. Дотука.

Всички ние сме учили малко или много химия. Като погледнем и си представим  таблицата на Менделеев и виждаме елементите, от които е изграден видимия свят, трябва да се замисилим защо всички елементи, колкото и драстично да се различават едни от други, са направени всъщност от едни и същи неща. Значи едни и същи субатомни частички, групирани от едно Слово, от една Идея, защото може да се напише точно как да стане – значи е Слово, те проявяват различни качества. В материалния свят, още в началото, в неговата основа, е фиксирана нематериалната, абсолютно управляваща компонента – Идеята, Словото. Във физиката (и в науката въобще, но най-вече във физиката) можем да се запитаме, кое мотивираше алхимиците да търсят нещата едно в друго, да ги смесват, с цел да получат това, което искат. Във физиката на миналия век, най-будните умове в тази наука, посветиха своя живот в търсене на Единната теория на полето (ЕТП). Защо? Кое ги мотивираше да го правят? Интуитивно човек усеща, че вътре в себе си гравитира около една сила, която може би не може да си обясни, но чувства, че тя влияе върху съдбата му и върху съдбата на другите хора. Та, Единната теория на полето ... И ето, Айнщайн, Подолски и Розен – трима учени, провеждат един теоретичен експеримент, който се състои в това: разцепвайки атом в силно магнитно поле се установява, че разлитащите се частички имат мигновено съзнание за това, къде се намират другите парченца на този атом, сякаш знаят какво става с тях. Айнщайн нарича това „нещо като телепатия” или „нелокална връзка” – Айнщайнова нелокалност. Това нещо не може да се обясни по научен начин и се приема, че светът има една мистична характеристика, която ние не познаваме и така си остава – „Парадокс на Айнщайн, Подолски и Розен” или „АПР-парадокс” във физиката. Говоря за това, защото лека полека нещата отиват натам. Вече съвременната физика – в последните теоретични достижения, приема Твореца и нататък ще следват още по-интересни такива открития. Веднага след като това става известно в света на физиците, един друг физик – Александър Бел, веднага изказва една теорема. Буквално много бързо вдъхновен да подплати и с тази теорема парадокса, той казва така: Ако има една обективна вселена, тоест една вселена, която е реална, и уравненията на квантовата механика я описват, тоест те са структурно подобни на тази вселена, то за две частички, били някога в контакт, вече съществува една постоянна нелокална връзка, тоест телепатия.

Когато започнах да лекувам и хората тръгнаха при мен, първото нещо, което беше интересно е, че започнах да получавам много ясно връзка с всеки един от болните – от какво е болен и други неща, които влияят върху неговото здраве, разположение на духа, щастие, ако щете – и аз започнах да му помагам. Болният започва да чувства топлина, вибрация или охлаждане, някои заспиват, някои започват да играят гимнастика, нещо неподвижно започва да се раздвижва. Гледайки и слушайки всичко това, за мен вече беше ясно, че в мен беше точно онова посвещение, на този Йоан, който разбира кристално ясно, че ако има един Творец на една реална вселена и Творецът е бил сам, то създавайки всичко от нея, няма как да не се окаже същност на всичко, което Е в този момент, Било Е, Е или ще Бъде.

И така, ние винаги имаме проблем с Бога и никога с нещо друго, защото той просто Е всичко. Но, явявайки се същност на всичко, то Господ, бидейки само Живот, то вие си отговорете на въпроса дали тогава има смърт. Няма как да има смърт. Първият извод от християнското посвещение, това което чрез Иисус, Христос е казал, е че няма смърт. Че ти не трябва да се депресираш от тези две дати, които виждаш на поменика, а да знаеш, че този, който е създал такова нещо, каквото е Живота и Човека, сигурно е направил и следващата крачка, за да не затвориш очите никога. Тоест, когато започнем работа и хората почувстват лечението и започнат да си задават въпроси „Кой извършва работата в човешкото пространство?” и че „Тази работа изисква абсолютна компетентност” – не някакво знание, не нещо донякъде да знаеш, а абсолютна компетентност, ти тогава лесно ще стигнеш до извода, че би трябвало да е това, че си божествен по природа, че всяка частичка от теб поотделно Е Господ. Да поотделно, защото като следствие от Общата теория за относителността и принципа за неопределеност на Хайзенберг, физиците се съгласяват (аз не се задълбочавам много – това го вземам наготово, признавам), че във всеки пиксел на постранството и времето съществува частичка и античастичка с безкрайна енергия. Безкрайна енергия. Значи всеки пиксел – нещо безкрайно малко, притежава безкрайна енергия. И какво се явява цялата Вселена – суперпозиция от тези безкрайно много пиксели с безкрайна енергия. Но безкрайно плюс безкрайно винаги си е едно и също. Тогава Вселената може да изчезне, но да остане само един пиксел. Е, тя ще бъде върната. Защо? Защото има безкрайна енергия.

И сега, значи някой извършва работа в нас – в болните ни тела и души – и ние се подобряваме. Работа. Науката и религията все още не можем да кажем, че са си стиснали ръцете. Науката предявява едни много тежки на пръв поглед изисквания – ние ще признаем религиозните истини, но това ще стане само, ако невидимите духовни сили оставят измерими следи върху едно материално тяло. И ето 20 години това нещо се случва. Много от моите пациенти, аз имам такива наблюдения, карам ги като се срещнем и започне да се случва лечението, тъй като е много важно за нас, тъй като вече човек осъзнава (или веднага, или след време), че има проблеми само с Бога и ... малко ще направя връщане назад, когато преди 2000 години, след разпятието им се явява на бъдещите апостоли Христос и им казва „Даде ми се всяка власт на небето и земята” – ето това е последният акорд на християнското посвещение. Тоест, единственият човешки син – не трябва да се визира Иисус, а Иисус Христос – Иван Христос, Юда Христос, Пилат Христос. Тоест, хората вече имат за същност (те винаги са го имали) онова, което Бог е отделил от себе си да бъде човеци, тоест единственият свой Христос. А сега Той казва – вече ми се даде всяка власт на небето и земята и тоест ти, по силата на това посвещение знаеш, че имаш цялата власт на небето и земята. Не става въпрос за пари (чух да коментират по форумите, че власт значи пари), а за всякакви възможности тука. А ти си болен. Значи какво куца? Куца разговорът ти с тази действителност, с твоята божественост. Та когато се видим с хората и започна лечението, аз ги моля вечер от 21 до 21.30 да се отпуснат там, където живеят и лечението се повтаря. Дори може да е по-силно. Някои започнаха да рисуват, някои да пишат стихове. Например, аз имам много такива рисунки, които изобилстват с християнски и будистки символи. Една женица без някакво специално образование, която не знае нотите – всичките й рисунки бяха изпъстрени с петолиния и музика, много приятна музика. Е, кой тогава в нея знае какво трябва да се направи?

Казвам пак: „Кой извършва работата вътре в нас?”. Действително, щом е лечение, то в края на краищата се явява работа. Работа на едни сили в едно болно тяло и трябва да го докарат от състояние Е1, с някаква енергия, която съответства на болен човек, работейки вътре, да повдигнат или да намалят енергията и да се получи здрав човек или по-здрав. На този преход винаги съответства работа. Без работа това няма да стане. А щом се извършва работа върху едно материално тяло, веднага откликваме на изискването на науката. Ето го материалното тяло и нашите духовни сили ще оставят там следа. Как ще я регистрираме? Много лесно. Карам хората половин час, да речем, преди сеанса да си измерят температурата и да я записват. От 9 до 9 и половина (заб. има се предвид вечерта) имаме нашия сеанс, той чувства лечението си и към 9 и половина мери температурата си и пак я записва. За месеца се получават доста измервания. И когато ги нанесеме – в 8.30 е нормалната телесна температура, която е около 36,6 и се получава една крива. А в края на нашия сеанс има друга крива на по-ниска температура. И ето това делта те – площта на тази фигура, заключена между двете графики – преди и след сеанса, показва, че вътре в нас някой е извършил работа. И тъй като тази работа не може да бъде случайна, ей така просто работа, а трябва да бъде конкретна, значи става въпрос за сили, които са абсолютно компетентни и знаят какво да направят вътре в нас. Кои са тези сили? Аз ще ви кажа, така както аз го чувам и виждам. Това Е Господ. Винаги Е Той. Без Него нещата не стават. Сега някой ще започне да казва „Господ дава, но в кошара не вкарва”, „Трябва да вярваш, за да ти помогне” и други работи... Но аз ще ви кажа един такъв пример:  бях в Македония, една част от практиката ми е там и то най-добрата може би. На вратата се показват двама души – единият свит до земята и отдолу вика „Слушай, помагай, но не ми говори за Господ, че ние сме антихристи. Помагай, че много боли”. И човекът нямаше лошо чувство. Аз тогава си дадох сметка, че изглежда много отговорен. Помолих го да седне и той тръгна приведен като костенурка, но в средата на стаята се изправи и вика „Колко силно ми замириса на тамян”, огледа се и си седна. Когато си седна се сети, че последните три крачки ги извървя без болка и изправен. Става, кляка, става, кляка. И вече не отвори дума има ли Господ, няма ли Господ. Той просто разбра, че щом това се случва, значи трябва да го има. Много са примерите, които откровено говорят за това, че сме божествени по природа. Като лечител аз ще бъда щастлив, ако предам това усещане на всички, с които контактувам. Най-вече, за да стигне до вас оня оптимизъм, че вие носите неограничен арсенал от вдъхновение, сили и възможности, към който вие – всеки по свой начин, трябва да търси път и контакт.

Например тук преди няколко дена, може би седмица, беше деня на болните от множествена склероза (МС). Слушайки какво се говори по телевизията – отникъде оптимизъм. Сто пъти казаха, че това е болест, която е нелечима. Че никой не е излекуван от множествена склероза. Че много е важно навреме да се открие – е, за какво е важно, като никой не е излекуван. И така, след като ТВ 7 показаха двата репортажа, които София Тзавела направи – там на първия (случайно или не, но няма случайности – значи след 20 години просто даде да се покаже това нещо) се вижда едно момиче, което е с МС – как тези духовни сили, които поддържат живота и го организират във всеки един момент и създават, работеха в нея – как я вдигаха и преобръщаха и прочие. Тръгнаха много такива и трябваше да откликнем, да видим дали се подобряват хората с тази болест. Е, подобряват се. Вторият случай беше с две момичета и така продължи още. И всеки ден идват такива болни. Когато вчера говорих с една болна тя каза „Аз имам множествена склероза”, а аз й казах „Много жалко, че я имаш. А защо я имаш? Не е ли по-добре това въобще да не го споменаваш?”. Ако знаем, че Словото създава светове, Словото е сила – и нямаш МС. Когато вървиш, някой път се случи да паднеш, ставаш, изтупваш се и продължаваш. Защо? Защото в себе си имаш всичките сили да го направиш. И викам „Ето, засега започва да се чувства раздвижване по краката, кракът ще се вдигне”. И тоя болен крак започна и се вдигна. Питам: „Ще го свалиш ли?”. Не може, но тя не може и да го вдигне. И сега викам, ако кажеш на един човек от тия, които казват, че няма изцеление от това нещо, тоест, няма изход от тази беда, на тях ако им кажеш „Ама знаете ли, има и такъв случай – като кажеш и болният крак започва да се раздвижва и да се проявява като неболен”, те ще се изсмеят. Защо? Те не искат да допуснат това нещо. Макар и вярващи, палещи свещи, те не знаят. В себе си те не са допуснали тази истина:

- Ако Съм сам и ако Съм Господ, Ти кой си тогава? Та ти си тази, която Съм. И ако Съм Аз, мога ли да ти помогна?

- Не, Господи, не можеш – множествена склероза, тя е нелечима...

Ето я тук голямата заблуда – няма нелечима болест, но има отчайващо нелечими хора. С които ми е много трудно. Но и тия са от Бога. Господ каза така за този човек, който не вярваше: „Виж, това Съм един, на когото не Съм Си дал да вярвам”. Не който не вярва, а на който не съм си дал да вярвам. Вие сте интелигентни хора, анализирайте тези неща. Обърнете се към науката. Науката, това е очите на религията за хората. Едното е казано на доверие, но ние искаме да го видиме. Е, физиката дава тази възможност, химията, природните науки, математиката и т.н.

След като Бог изгражда всичко – тази безкрайна за нас вселена – всички сме виждали какво показва телескопа „Хабъл” – тези огромни стълбове, дълги, високи стотици и повече светлинни години и в тях толкова много точки, тоест толкова много условия за живот, може би и по-добри от нашата планета и т.н. Но тъй като „Аз съм алфата и омегата”, тоест всичко това, казва Господ, а също така съм и тебе, мога ли да ти отворя очите, където си поискам? Ами мога, защото Аз Съм там. Знаете Жул Верн и после толкова много фантасти, имаше и един филм с Арнолд Шварценегер „Зов за завръщане”, когато той отиде на Марс – някой провокира съзнанието на тези сценаристи, писатели, да разказват за това, което ще стане. Нещата битуват от много отдавна покрай нас. Най-важните да речем открития, на които дължим техническия прогрес, законите, които открихме във физиката, ми те отдавна се изказват. Ние на определен етап само ги чуваме и възприемаме. Например, откога се казва „На кой каквото му е писано”? От хиляди години. Ама днес видяхме, че има човешки геном и там действително е написано кой какъв да бъде. Ето Закона за запазване на енергията – когато човек умре, казваме „Той предаде Богу дух” – той предаде своята духовна енергия на съхранение в Бога. Перфектно изказано. Много са такива. Други, които ни насочват към най-сериозните научни открития.

И така, по духовен път няма болест, която не е лечима. Но когато човек тръгне да се лекува, много прилича на това да тръгне по вода. Ти ще се излекуваш, но ето тук едно басейнче – мини по водата отгоре. Страхът, че водата ще поддаде и ние ще потънем преобладава. И ние не можем да го направим, просто ще цопнем вътре. Когато бях малък, ученик в Перник, в рамките на цирка там гастролира един известен на повечето от вас йога – Махараджи Свами Девмурти – той почина преди 2-3 години на 108 години. Тогава беше на 60 години. И ние го гледахме този човек какви неща прави. Как наблягаше на гръбначния стълб. Как от позицията на гръбнака той извеждаше всякакви такива беди, които се стоварват върху човека. Трябва да се държи тялото изправено. Но той направи нещо, което тогава ми стегна корема, а след това го разбрах. Какво направи? Една огромна купчина стъкла – бутилки от бира, лимонада, натрошени – като ножове – той легна върху нея гол. Сложиха му талпа 12-сантиметрова и по нея мина ЗИЛ с предната гума. Поседя малко ЗИЛ-а и след това се върна назад. Той стана и му нямаше нищо. Иисус ходеше по водата. На тоя му нямаше нищо. Изкривяваше остри железа с гръкляна... и т.н. Но, когато сега знаем за тези източни майстори, които оперират, бъркайки с ръцете вътре в тялото на човека, нещо правят. Значи, след като Съм сам, казва Господ, в най-дълбокото общуване между човека и Твореца, може да се стигне до споразумение, та това, което Е стъкла и това, което Е тежест, да не навреди на това, което Е тяло. Тоест, едно и също нещо Съм и Аз мога да се предпазвам. Значи има сила, която може да балансира всичко това. На това този човек искаше да учи хората, да им покаже, че вътре във вас има такъв ресурс, че всеки един може да го прави това нещо. Първо трябва да го допуснеш. И да го развиваш. И сега – когато ние се лекуваме от най-различни болести, започва лечението, започват да загряват органите, да се самоочистват от болестите, чувстваме го това и ... много от хората спират дотук. И викат „Добре съм си”. И си остава същият. Много от хората продължават. Те вече лечението го имат завинаги и могат да го развиват не само в областта на здравето – физическо и духовно, но и в работата си, в общуването с другите хора. „Ако някой ще ти дава успех в твоя бизнес, това трябва да Съм Аз” казва Господ. „Няма кой друг. Този, с когото отиваш на среща, това съм Аз”. Хората не винаги го осъзнаваме. Казваме – този е много лош човек, как ще се оправям с него, не ми е ясно. „Ами как ще се оправяш – говори с Мен. Аз съм му същност, също както и на тебе”.

И ето затова в Библията е написано „Миротворците ще се нарекат синове Божи”. Защо? Защото миротворецът знае с кого си има работа. Тази стихия, която се е надигнала там, това е Бог. И ето, ако е тръгнала и ме удари един път, ще обърна и другата страна, защото не е да речем Иван, Драган, на когото мога да му отвърна. А вътре в него някой го надига срещу мен. И това е по-важното. Тази сила трябва да спре. Защото тя е непобедима – как да я победиш. Но тъй като всичко е сила, ние знаем Закона за акция и реакция на силите – сила е Словото, думите са сили, погледът е сила, чувствата, мислите и прочие. И това, което излъчваш, това е същото, което получаваш. Трябва да се стремим към позитивност. Ако можем да търсим всякакъв начин да преодолеем страховете си. И това най-лесно ще става на базата на това, което този човек може да почувства, да разбере, че в него има достатъчно сили да пребори всеки страх и всяка болест.

Ако нещо ви интересува, може да ми кажете – каквото и сега да ме питате, все ще ви казвам „Виж, можеш да се лекуваш или може да се променя, може да се решава всеки твой проблем. Ако на мен ми се даде, ще започне действително това разрешаване на проблемите. Но трябва действително да имаме тази нагласа”. Аз не мога да кажа „Елата да ви лекувам”, ако вие не дойдете. По време на лечението се появяват спонтанни миризми, които показват, че Природата може да си направи каквото поиска – вещества, хора и други неща, които могат да въздействат на момента и т.н.

Така, за друго исках да говоря – тъй като повечето от вас са обществено ангажирани хора. След като човека разбере, че е божествен и че неговото вдъхновение и успешност зависи изцяло от Бога, каква е ролята на църквите и на духовните институции тогава? Какво трябва да изискваме ние от тях, за да участват със своята мощ, да влияят на благоденствието на своето паство? Ще ви кажа с мен какво се случи. През 2001 година моят татко се разболя, пожълтя един път, вкараха го в болницата в Разлог. Не се оправиха нещата. Аз съм в София, но и  аз нещо не помагах видимо. Сестра ми го вдига в Благоевград, там правят скенер и установяват рак на папилата на Ватер – това е рак, който е започнал в една тръбичка от жлъчния мехур към 12-пръстното черво – едно от най-гадните проявления на рака. И сега какво да правим? Скенера там показва това. Вкарваме го в ИСУЛ (бившия ИСУЛ), доц. Владимиров прави няколко биопсии – това е. Вика: „Моят баща беше болен от това – аз му изключих системите”. Питам: „Абе човек, сега какво да правя – ако това е твоя баща?”, той вика „Операция”. Каква операция – ами най-тежката в хирургията – коремната хирургия – главата на панкреаса, голяма част от стомаха, 12-пръстно черво, жлъчен мехур – и вика ние ги правим до 60-65 години, след това хората не се събуждат. За мене баща ми е, как да ви кажа, една огромна опора. Тогава чувствах, че губя всичко. Но нямам право някакси да падам, питам го как е, вика „Чувствам боцкане, добре съм сега”. Действително се подобри. Но авторитетът на академичната медицина е много тежък. И аз се видях в чудо. Не знаех по какъв начин ще стане тази операция. Казаха ми, че там е много скъпо, не можем да си платиме. Отивам при един мой приятел – във Втора хирургия в Александровска болница – добър хирург. Той вика „Донеси го тука, каквото направи професора и аз ще направя”. Олекна ми и се уговорихме в понеделник да го водя. Среща ме един лекар, просто сияеше момчето. Вика „Вие отидохте ли при професор Гайдарски? Бягайте веднага”. Спогледахме се със сестра ми, отиваме там. На мен не ми е ясно, ако е рак какво ще направи професора. Някаква операция ще направи, каквато ще направи и оня. Но отивайки натам отивам в църквата „Св. Георги” на Петте кьошета и първия свещеник, който идва (бяхме аз, сестра ми и майка ми), викаме „Отче, имаме много тежко болен човек. Какво църквата препоръчва? Кой ритуал е най-силен?”. Той ме погледна и рече „Маслосвет за здраве. Църквата го прави два пъти в годината по задължение. Единият път е утре”. Целият настръхнах. Тогава разбах, че не съм изоставен. Направихме каквото трябва. Имаше и други интересни неща ... Отивам да си взема сбогом или довиждане с татко, той вика „Спокойно, аз толкова вярвам”. А аз тогава не забелязвах това спокойствие и тази вяра. Да я бях забелязал, нямаше да се притеснявам. Излизам при колата, натискам алармата, излиза една жена и вика „Господине, ваша ли е колата? Аз ви ударих”. „Как ме удари?” – тя запалила нейното „Пежо” отвънка, без да влиза вътре, а то на смукач и на първа оставено. И тя колата излита без шофьор. Това и да искаш не можеш да го направиш. Викам „Добре, ето, започна се”. На другия ден тръгвам, това беше също интересно, тръгвам да си паля колата, викам айде ще отида, вече трябва да излизат от операция. И едно котенце с едни такива изумрудени очи, абе то говореше, бърбореше нещо много смешно, не мяучеше като другите котки. Влиза ми вътре, аз го изваждам. Втори път влиза. Значи аз не трябва да се смея, защото положението е такова, но това ме разсмиваше отвътре и вече не можех да се сдържа. Когато трети път го извадих, такъв смях се надигна тук, клокочещ, и тогава оттук ми изтече цялото напрежение, което имах. Сякаш вана се отпуши. Отивам аз в болницата, излиза патоложката и вика „Никъде не видяхме тумор”. Излиза професорът и вика – нямаше тумор, жлъчният мехур само. Но аз знам – тумор имаше – имаше всичко. Но всичко това беше преобразено и махнато. Така както водата става вино, по време на лечение възникват миризми, започват да излизат тежки миризми, които постепенно стават приятна миризма на перилни препарати, сякаш някой те изчиства отвътре и накрая миризма на тамян, на рози и на цветя, най-различни. Но ако това е възможно, значи е възможно всичко.

Та така, преживял съм много, много такива работи. Още един случай си спомням. В Скопие – секретарката ми извика, нещо се изплаши и аз изтичах и гледам, лъхна ме страхотно гадна миризма на леш. Един просяк беше дошъл да проси пари, с огромна гангрена. И не смееш да го пипнеш. И това чудо наближава към тебе, без пръсти, ужасно. Не можете да си представите каква гадост. И аз вместо да го изгоня, го поканих вътре. Като влезе вътре при хората, всичко се надигна, искаше да избяга. Имаше един човек, няма да го забравя, със страхова невроза – той заплака. Такъв ужас беше това, което ни беше посетило. И той викаше „Дай ми 200-300-400-500 динара, така ги градираше – за билет за Битоля”. Битолски просяк, сякаш дошъл от миналото. И още малко мислех, че ще остана насаме със Кенеди (така се казваше). Тъкмо в този момент, когато мислех, че всички ще си отидат, ме върна в действителността шепота на хората – те казваха „Рози, рози, рози” („Ружи, ружи, ружи”). Вече не миришеше лошо. От стола, на който стоеше Кенеди, като с вентилатор струеше прекрасна миризма на току-що набрани рози. Очите му светеха. И той пак вика „Дай ми 200-300 динара”. Аз му дадох и той си отиде. Миризмата продължи да струи от този стол още часове. Цял ден. Идват хора и питат какво става тука. И усещаха това чудо. Тогава Господ каза така „Сега знаеш кой ти беше дошъл на гости, нали? Знаеш кой ... прескачаш? Знаеш кой Е този, на който се възхищаваш... Е това Съм Аз. Алфата и омегата. Цялата йерархия, която Съм”.

Друг случай имаше, имаше и други, те са много интересни. Имаше един Таки, който имаше инсулт. Трудно подвижен, влачеше десния крак, дясната ръка беше сгърчена. Доведоха го близките му и си отидоха. А той идваше в 8 .30-9, стоеше до 12, гледаше ме с един поглед на пълно недоверие. Нищо не чувстваше. И към 10-тия път викам „Господи, айде вече да не идва тоя човек, защото какво да го правя?”. Той е бил навсякъде в Югославия, където може да се помогне, щото е заможен човек, но сега на мене предстоеше аз да го разочаровам от последната инстанция. Да кажа „За тебе не дава Бог помощ”. Аз как да го направя? Исках някакси така да си иде сам, но той не си отиваше. И един път се сблъсквам – отивам там малко по-рано да си почина, докато дойдат хората, гледам го той напред-назад. Викам „А, не”, отивам в един магазин, там нещо слушам музика и 5 минути преди работното време тичам навънка и бум, се блъскам с него. Наведохме главите, а гласът, който чувам вика „Не можеш да избягаш от Мене, нали? Няма как. Неизбежен Съм”. Отидохме, пак нищо, пак нищо. И един ден, беше 12 без 10 на обяд, минавайки покрай него викам „Таки, да не се притесняваш, че твоята ръка ще се вдигне сега нагоре”. Когато това казах, а той инсултът е отпреди 11 години – значи нещо, което 11 години не се е вдигало, сега ще се вдигне – как. И като взеха да му светят очите. Викам, ако не друго, поне те разсмях. И другите хора спряха вече, не ме слушат толкова – гледаха него, какво ще стане с ръката. Точно в 12 часа, имаше една католическа катедрала, камбаната взе да бие и ръката почна така (нагоре), очите му ще да изхвръхнат, тя взе да върви нагоре. И след малко с огромна сила, която го обърна от стола се вдигна и болния крак нагоре. И започна чудото на лечението. По цял час – гимнастика. Невероятни неща ставаха. И от ден на ден качваше стълбите, идваше. Той оживя. За първи път се случваше нещо със него. Държеше да вземе кафе, той да го направи там. Вече заживя със нас. И един ден, радвайки му се как слиза надолу, а той беше красив човек, виждам, че единият зъб му стърчи. Викам, „Таки, дай да го извадиме”. Съседите ми бяха заболекари, викам „Те ще го дръпнат сега без парички”. А той „А, майката”. Знаеше да напсува – „Ай майката” и „Дай ми” – това беше останало от тая болест. Смееше се, в смисъл това не е важно. И аз влязох – имаше хора за лечение. Той остана при секретарката да пие кафе. И след малко какво мислите се случва. Слушам Таки започна да пищи оттам „О, о, о”. Отивам, здравата лява ръка безапелационно се насочва към неговия зъб, той бяга, ръката го хваща и го изважда. Чувам „Нали това искаше. Зъбът, който Съм, човекът, който Съм – нали Съм Си Аз”.

И ето го този дуализъм най-накрая, за който искам да ви кажа. Ние сме дуалистични. Бог  проявява. Значи винаги срещаш Господ като този или тази, който Е. Но в живота ще се изявяваме като двама. Единият си ти, а другият в тебе Съм целия свят, казва Господ. И понеже в евангелието е казано абсолютно всичко, и това е казано – само цитирам тази случка и спирам, когато Иисус и приятели вървят през един град, срещу тях изскача някакво голямо началство – голям римски военачалник, те се стъписват. И той отива при Иисус и му казва „Учителю, моят любим роб е смъртно болен. Моля те, спаси го”. Иисус, понеже се смутил от това нещо и рекъл „Добре, да отиваме у вас”. А оня го погледнал твърдо в очите и рекъл „Слушай, моят дом не е достоен за тебе. Ама ти кажи на твоите ангели, те ще свършат работата”. Ето там говорел Христос. И той се сетил и вика „Да бъде както ти искаш”. После, още смутен, казва „Никъде не съм видял по-вярващ човек”. Ама Господ вижда всичко. Тоест, когато говори Господ, думата „никъде” и „не знам” отсъства. Значи това е бил Иисус... и ето – Иисус-Христос, Иисус-Христос... На Голгота човекът изчезва и остава само Христос. Това е за него. Понеже идеята беше да се покаже принципът в нас – божественият принцип, който е във всеки. Значи това нещо ще се случва с всеки човек, но и няма да остава само Христос, който ще е там горе някъде, а отделното човече продължава своето пътешествие до безкрай, тъй като край няма.

Това е!

Нещо, ако ви интересува, нека да го изкоментираме.

Въпрос: Може ли да лекуваме друг човек?

Отговор: Може, но това е условно. Лечението винаги върви от човека, който лежи някъде. Но, тъй като, ако тази дарба е дадена повсеместно, навсякъде, няма да има нужда от това. А сега, аз съм лечител, друг е автомонтьор, трябва да закараш колата там, не може в къщи да си я направиш. Може да започнеме лечение където и да е и това лечение да се осъществява без мене като физическо присъствие, но с мое знание. Тоест, лечебният процес ще бъде също така чувствителен и успешен. Примерно, ако сте тука в този Център или където и да сте и да кажете, Никола, ние утре в толкова започваме работа, аз мога да отговоря и да започна да ви помагам. И вие тук ще чувствате лечението все едно и аз съм тука. Значи това е възможно да стане. Възможно е да се извършват сбирки с цел изцеление и решаване проблемите на всеки човек. Значи аз ще искам някакви такива условности, някакво изискване, примерно малко 5 минути да медитирате – и аз също ... и ще започнем лечението веднага. Значи това е възможно. Възможно е и лечението за друг човек. Идват хора за тежко болни, неподвижни, които не могат да дойдат при мене. Там където съм има едни стълби – не може да се изкачи човек, ако е тежко болен. Това е, възможно е. Възможно е – лечебницата е целия свят.

Въпрос: Ще кажете ли няколко думи – бяхте ми казали, че децата се лекуват чрез майките?

Отговор: Тъй като майката е най-ангажирания човек към детето си. И татковците сме ангажирани, но майката е нещо по-специално. Ако детето не може да е при мене, идва майката. Аз й казвам, че вечерта ще чувства нещо, което ще й подсказва, че детенцето се лекува. Най-често това са чудеса от рода на миризмите. Започва да мирише нещо и то осезаемо. И след това се изчиства, изчиства. И тя знае, че се оправя. Така може и така работя.

Да речеме хора, които са наркозависими или пък са алкохолици. Тия не си признават лесно. Спомням си един човек идваше, беше бивш колега. Вика „Бе не знам защо съм тука, чух нещо. Ти ли си този?”. Викам, „Аз съм. За какво си тука?”. Вика „Не съм за мене – за брат ми. Много пие. Много е тежко положението. Просто е отчайващо”.  Гледам, че са му потънали всички гемии и му викам „Добре, ела в сряда”. Той ме погледна само и си отиде. Когато дойде другата сряда вика „Никола, какво става бе? Аз не ти казах, но той във вторник има рожден ден, имен ден. В сряда ти ме караш да дойда. Аз си викам какво ли ще стане във вторник...”. Сядат, правят маси, айде наздраве. Брат му става с лимонада и вика „Аз моето го изпих”. Ето така когато Господ даде вътре в човека да свърши едно начало и да започне друго, и може да се помогне.

Всъщност аз помагам това, което Бог даде, а не това, което аз зная. В тази връзка за майките. Една майка, за да заведе детето си при такъв като мене, трябва да се преодолеят много неща. Но обикновено майките не се замислят – там, където е безопасно, тия водят децата си, идват. А иначе, ако аз трябва да заведа детето си при някой, който ще го облъчи с някаква си там биоенергия, нещо ще му прави, аз не бих го завел. Страх ме е. Човекът може да е добронамерен. Но поради това, че не знае всичко, може да му навреди. А ето, аз лекувам така, както дава Господ, който така и така ти е дал детето и му е същност. Той Е това дете. Всяко атомче, всяка молекула. Ние не си даваме сметка, че докато спим вечер примерно, каква работа някой извършва в нас, само и само всичко да функционира. Всички тръбички, капиляри, вени. Всичко това да работи, че утре да се събудиме ние – много важните на този свят, да си направиме нашите неща. Значи представете си за каква милост става въпрос.

Въпрос: А в тази връзка, ако детето не е при майката?

Отговор: Няма значение. Може да се започне да се помага и без да е там. Когато почувствам, че Господ казва „Да”, вече е започнало лечението. И лека полека, съдбата му се подобрява.

Нещата са много прости. За да избегнете каквото и да е лечение, когато пристъпваме към лечение, с какъвто и да е метод искам да кажа, когато пристъпваме към лечението, едно трябва да се направи. Трябва да се избавиме по някакъв начин от незнанието по отношение на здравния проблем. То трябва да изчезне. Иначе ще ни пречи, ако не знаем какво да правим. Как ще стане това? Точно на тази база, която ви казвам – за каквото и да става дума, винаги става дума за „Аз Съм” – това, което Е. Ето така, както сте седнали там три жени, представете си, че тук има един екран. Ако от всяка ваша жизнена точка излезе по един лъч и се фокусира върху този екран, ще се получат три точки. Точката е място без измерение, представете си какво малко място е.  Те ще са еднакви точките. Ето това е „Аз” – всичко, което Е.

Това е. Посланието ми „Нещата винаги са между вас и Господ и никога между вас и другите” не е мое. То е на Майка Тереза, тя го каза преди да почине. Защото Той просто Е всичко. Независимо дали си християнин, мюсюлманин, будист, какъвто и да е – истината е тая. Господ Е същност на нещата. Придържай се към тая истина. Той ти тупка сърцето и Той дава всичко, което обичаш. Тогава няма смисъл да се заблуждаваш и да вървиш по много криволичещи пътища, които вземат и време, и ресурси.

Въпрос: Във вашата практика има ли случаи, когато Бог казва „Не”? Да идват хора, които не получават изцеление?

Отговор: Не. Аз като всеки един от вас също съм измъчван. В този смисъл, че мотивацията е огромна, но достижението е трудно. Много хора идват болни от рак. Аз започвам да им помагам. Господ никога не ми е казал „Не”. Той винаги ме е пускал в тази стихия. Спомням си, когато започнах работа в Бухово, тъй като аз работех тогава като главен експерт по екология и безопасност в уранодобива, но като тръгна много народ към мене, трябваше да изляза. И имаше на хълма едно клубче на ОФ – там събрания се правеха, долу е долината, има една река, която дели града на две и отсреща са гробищата. И имаше един такъв момент – чакат ме, залата е пълна, вънка още 50-60 човека. Една жена, която беше 3 пъти идвала при мене – болна от рак с метастази жената, доведоха я в агония. Роднините й там са се скупчили, тя лежи в колата вътре. Аз я лекувам и имам чувство, че порозовява, че викам, а сега ... защото зная, че това е възможно. Тия ме гледат, шушукат си. После разбрах, че те са дошли, за да изтрае тя до Балчик (тя беше от Балчик), та като стигне там да я погребат. Но аз работех така, като че ли тя трябва да стане. В същия момент на гробищата имаше погребение на  една друга моя пациентка, която също имаше рак, накъде по гениталиите, беше навсякъде. И нея я погребват там. Аз също бях вложил огромен стремеж и старание това да завърши с изцеление. Но ето нея я погребваха там. Тая умираше тука. Гледах хората. Някакъв ЗИЛ или друг голям камион искаше да влезе, прахоляк се вдигаше около колата, в която седях. Вече не изтрайвах. Викам „Господи, сега като се врътна тука по тая пътечка между цъфналите акации, ще изчезна. Тия ще ме попсуват тука и ще ме забравят”. Тогава една ръка ме хвана зад врата и вика „Виждаш ли тая агония – Аз умирам. Виждаш ли Ме там да Ме погребват. Себе Си чакам Се тука”. Виждате ли как говори? Тоест, тези хора, това Съм Аз и чакам един, който пак Съм Аз, но на който съм дал да бъде лечител. И тогава продължих. Влязох вътре. Тези си отидоха, с другите започнаха да се случват чудесата.

Бог никога не казва „Аз сега съм ти довел този човек тука при тебе, ама да знаеш, няма да го лекуваш”. Никога! Дай боже такова нещо да ми види главата. Да знам да кажа „Не мога да ти помогна. Бягай си, отивай си”. На мен ще ми е по-лесно. Такова нещо досега не ми е спестявано. Аз винаги съм тръгвал да решавам проблема. Защо? Защото Бог е любов и не съм аз този, който ще каже „Не”. След като ви казвам, че ... (не се чува добре), не мога да кажа „На теб Бог пък не ти дава да оздравееш”. Просто нещата ги вземам върху себе си. Аз не съм издигнат толкова високо, че да помогна на всеки човек. На всеки човек може да се помогне, но аз не съм на такава висота, че на всички да помагам. Щом съм човек ще имам успехи и неуспехи. Другото е важно. Че когато аз помагам, не влагам нищо, което да произтича от мене, като моя компетентност върху вашата проблематика или с нещо, което е обременено от човешката степен на конкретност и човешкото незнание. У вас работи чистата потенциалност. Тоест самият проблем решава себе си. Това е.

В отговор на други въпроси: Здравето и щастието на човека зависи от отношението му към Първопричината. Колкото по-правилно е това взаимоотношение между човек и Създател, тая обратна връзка, толкова по-добре се чувства човекът. Но тъй като ние сме следствие на тая първопричина, та следствието не знае как правилно да се обърне към своя Създател, затова е именно този половин час от 9 до 9.30 (вечерта), в който искам човек да се отпусне, нещо такова да си каже или да не си каже „Господи, оставям се в твоите ръце за изцеление”.

Нещата са прости и в никакъв случай не трябва да се комплицират. Тръгнеш ли да ги комплицираш, да заставаш по един или друг начин, да правиш някакви сложни ритуали, ти се отдалечаваш от решаването на своя проблем. Спомням си като бях в Скопие и исках да науча езикът, четях книги на македонски и ми попадна една книга на Паулу Коелю – „Край река Пиедра седнах и заплаках”. Да ви кажа навътре книгата не ме ... (не се чува добре), но има една притча в началото. Тази притча беше за един испански монах, на път за новите земи на някаква мисия изпратен. На Карибите спира корабът да попълнят запаси от вода и храни. Той излязъл да се поразтъпче. И гледа трима новопокръстени индианци седели и се молели. Той питал може ли да чуя как се молите. Най-старият индианец му казал „Ние се молим така – Господи, ти си тройнство, ние сме трима, прости ни!”. Абатът не се засмял с усилие и казал „Не е лоша молитвата, но Бог иска да чуе друга молитва”. И им дал една обстойна католическа молитва. И си заминал. След една година, като се върнал, минал пак покрай тоя остров близо, видял тримата, познал ги и им помахал за поздрав. Те също го познали, изправили се и хукнали към кораба, ходейки по водата. Когато наближили кораба, той ги гледал изблещен, а най-старият индианец му казал „Слушай, Отче, ние забравихме молитвата. Дали не можеш да ни я повториш да я запомним?” Тогава той рекъл „Господи, прости ми, защото ако и да знаех, че ти говориш всички езици, аз си позволих да ти казвам как да се обръщаш към Себе Си.” Ето отново този дуализъм.

Във връзка с това, което преди малко започнах, а пък престанах – за влиянието на духовната сила към обществения живот, за това, че Църквата и духовните институции са абдикирали съвсем от това нещо. „Кесаревото – кесарю, божието – Богу” не е разбрано правилно. И затова, когато да речеме заседава народното събрание и ще трябва да се изработи закон, аз не виждам да бият камбаните, да се провеждат литургии, да се моли Бога. Защото те знаят, че Той ще трябва да им даде вдъхновение, а не някой друг. Да направят най-доброто, от което ще зависи благосъстоянието на всички. Какво трябва да направим – да се молим на Бога да вдъхнови нашите представители да изработят най-добрите закони. След това с неотслабваща сила да се молим затова правителството да прилага тези закони. И ако народът започне да го прилага това нещо – „Глас народен – глас Божи” – ще видите как ще се стегне държава и управление и ще имаме съвсем друг стандарт. Всичко има едно абсолютно безсилие. А има нещо друго – очевидни са фактите. Но пак ми викат „Абе, бягай оттука, луд човек”.

Относно дистанционното лечение: То само условно е дистанционно. Няма разлика.

Семейството, животните, растенията, природните явления, всичко е подчинено на силата, за която говорим. Това, което Иисус Христос някога е направил – укротяване на бурята, всичките тези неща, ще бъдат дадени на хората. Защото е в сила силния ентропен (?) принцип, че Вселената е създадена заради нас. Аз това го зная от общуването си с Господ. Дори да видиш някакви зелени човечета – извънземни, пак ще знаеш, че това Съм Аз, значи можем да се разберем. И сега можем ли да си отговорим защо индианците в Латинска Америка и цивилизациите в Близкия Изток са имали едни и същи познания? Защото източникът на вдъхновение е един и същ.

Както гласи една мъдрост „Това, което не можеш да намериш тука, никъде не можеш да го намериш”.

Нещата винаги се фокусират, колкото и да изглеждат сложни и комплицирани, в своя фокус винаги са едни и същи. Проблемите са различни по проява, но причината, която ги ражда е само една. Затова човекът като дойде при мене винаги е диагностициран, всичко е точно и ако щете, може да сте 100 човека, аз лекувам само един – болен само от една болест, само с едно лекарство – всичко това е божественото „Аз Съм” – това, което Е. Това е истината. Другото може да стане много, може да се напишат много и красиви книги. Но това не е истината.

Самата истина е казана по много красив начин. Ето всички имате деца. Замисляли ли сте се защо зареждате чистия детски ум с небивалици от рода на това как тиквата се превръща в каляска, мишоците в кочияши, как дивите лебеди стават принцове и обратно. Ако това не беше възможно, щеше да е абсурдно. Но ние не си задаваме въпроса защо това въобще го правим.

Ще разкажа нещо в тази връзка. Ето от 9 до 9.30 ще се срещнем с някои и ще се лекуваме. След това ще имат някакви преживявания. И в една зала, когато ги питах мъж, жена и дете, на първия ред там, „Как се чувствахте снощи от 9 до 9 и половина у вас?”, те бяха страшно смутени и изплашени. И викат „Ти нали знаеш”. Жената казва „Кажи му, кажи му”. Вика „Снощи ние не бяхме легнали или седнали както ти искаш. Бяхме седнали на масата и вечеряхме. Вратата се отвори, ти дойде, седна с нас, говори, не искаше да ядеш, после си отиде. Беше много хубаво.” Аз целият настръхнах. Два реда по-натам стана друг човек, също мъж, жена и дете, и каза „У дома беше същото”. Аз живея в Красна поляна, тия са в Младост, а другия в квартал Левски. Значи отстоиме на повече от 10 км. В едно и също време. Трима Николовци. И трябва да ви кажа, че Господ е загаснал двама и аз не знам от кои съм – дали съм от неосъзнатите или от тия.

Друг случай. В една тъмна нощ, в която в София нямаше осветление, слизайки от автобуса и Господ казва „Ще ме следваш ли?”. И такава сила усещам в мене ... Чувствам, че е глупаво, ама казвам „Да”. И тръгвам. В очите да ти бръкнат, нищо не се вижда. Вървя към 123-то училище и след известно време, блъснах се в една ограда – жив плет и вътре желязо. Той ме изправи и каза така „Като стигнеш такава преграда в живота си, какво ще правиш?”. И пак една сила, ама невероятна, неописуема. И аз прекрачвам и продължавам. „Точно така”. Чувствах се нелепо. Вървях и скоро се блъснах в мрежата на другия край. Тогава се сетих, че там са две мрежи една над друга. И няма как – не може да се катериш по тях, тя се люлее, ще се разрежеш. Вика „А при такава преграда, какво ще правиш?” И аз взех да пипам, да търся нещо да прекрачвам, защото мотивацията и силата в мене не ми дават покой. Но Той рече така: „Когато срещнеш такава преграда в живота, ще бъда Аз”. И се намерих от другата страна. И нямам спомен да съм обикалял. Просто оттук изчезнах и се намерих там.

Пътувайки с автомобила си по дефилето от Варвара за Велинград, в един момент късно вечерта Господ каза: „Ти нали знаеш че Аз Съм колата ти, пътя, всичко?”. Викам „Знам”. „Тогава пусни волана, щом знаеш”. Пуснах волана. Колата спира и беше издърпана по завоите назад с огромна сила – като перце. Не се уплаших. Не ми даде да се уплаша. После два пъти още така. И на другия ден на Юндола се спускам надолу към Аврамови колиби, едно светло хубаво време и пак Господ „Искаш да видиш това, което беше на тъмно на светло ли? Пусни волана”. Пускам волана, колата спира, но нищо не се случва. И тогава викам си „Боже, това което беше на кой да го кажа, кой ще ми повярва?”. Десет минути аз стоя – гледам пастирчета, крави, коли минават. Докато в един момент някой хвана колата и започна да я изкачва нагоре по баира – против всякаква логика и закони. Това ми показа на мен тогава, че всички закони са относителни по отношение на този, който ги е създал.

Имаше много, много такива. И ето един ден отивайки в Китен, бях изпратен там, отивайки, на другия ден не мога да се обадя къде съм. Два метра трае това желание и не мога да отида до пощата, тогава нямахме джи ес ем-и. И така, никой не знае къде съм – нито татко, нито майка, ни жена ми, никой. И на мен ми мъчно, че не мога да стигна до там. Това е съвсем съзнателно. Съзнанието ми е пуснато, но аз не мога да ида там, когато Бог не ми дава. То е неописуемо. Може да се въртиш в тази стая, както е отворена вратата и няма да излезеш. И татко отива при Ванга. „Той е инженер, нали? На 37 години? Той е при Господ и е добре”. Татко вика за тогава „Не се уплаших, ама ...” Аз в Китен минах такива неща, които бяха част от моето посвещение. Отивам и не зная къде ще отида. Имаме там станция на „Редки метали”, тя пълна. Мотах се, отидох плувах малко – зле, тежко. И тогава в един миг Господ рече „Нека сега да бъда аз”. Тогава усетих удоволствието да си здрав и да можеш да плуваш. И оттогава мога – остана ми това. Прибирам се и влизам в една станция, трима души вътре, гледат мач. И аз сядам, „Добър вечер”, ама се мръква, викам сигурно съм тука аз. Знам, че някъде ще бъда, ама къде? Те викат тука няма места. Аз си седя, изгледахме мача, отидоха си. Тоя, който разбрах, че е управител вика „Ами сега? Какво ще правим?”. Викам „Аз съм при тебе. Топката е в тебе”. Минава една жена, той й вика „Дай му 111 стая”. Петнадесет дена стоях, трябваше да остана още. През това време ръката на сестра ми почва да пише „Батко ти е на Мальовица”, не знам къде си, тука-там, но не и в Китен. Седях още 15 дена и когато отидох, наблюдавах вълните и той казва „Сега знаеш кой Е морето. Накъде искаш да отида – наляво или надясно?”. И накъдето исках, натам отиваха. Имаше един камък, който го заливаха 50 см отгоре вълните, вика „Стъпи тука”. Като се оттегли, стъпих и те не идваха. Седях много време. Ей такива неща ми показа – че няма нещо, което Той да не Е и да не може да се случи. Това е. И на първи август, аз отивам да си взема билет рано сутринта, ще пътувам за София. Излизам от станцията и се сблъсквам със сестра ми. И тя се сепна – за мъжа й дошли. Прибрахме се.

На по-другия ден имах среща със зам.редактора на в-к „Поглед” тогава. Отминавайки, аз вестник „Феномен” въобще не го харесвам и не го купувам, но тогава взех един. Влизайки в автобуса го отварям и на едно каре, за времето, което аз бях в Китен пише така „От първи юли до първи август извънземните в Китен никнеха като гъби”. И Господ рече „Сега знаеш кой Съм – извънземен”. Значи каквито и да видиш – зелени човечета, оранжеви – все Е Дядо Боже.

Дано съм в полза на всички вас. Ако не друго, поне да подтикна логиката ви да мислите защо в света обединителните процеси, сливанията, се явяват естествени. Защо се борим да открием дали има някой горе? Ето този парадокс „Айнщайн, Подолски и Розен”. Най-простичкото – таблицата на Менделеев – различни елементи, еднакви неща, които образуват тези различни качества. И т.н. и т.н.

Енергията, искам да подчертая, че е скаларна величина и тя не може да се насочва и управлява. Може да се променя, когато в човешкото тяло и дух работят сили. Силата е вектор, тя може да се насочи. Чуете ли някой да изпраща енергия и да приема енергия, човекът гъделичка физиците, за да ... (не се чува добре). Аз мисля, че не съм точно човекът, който е най-компетентен по този въпрос, но мога да изложа моята гледна точка. Енергията е състояние, което съответства на това, което сте вие. Ако сте болни, за да оздравеете, във вас трябва да се извърши един енергиен преход. Но как ще стане той? Състоянието трябва да се промени, да се промени енергията. Но тя ще се промени не с някаква друга енерия, а когато в тялото и духа работят сили. Но тези сили не могат да бъдат просто някакви сили, а трябва да бъдат сили и знания, а това няма как да го изпратиш ти, нито пък аз. Трябва да възникне вътре в самото състояние, в енергията на болестта или на тумора и то да започне да се променя и да се оздравява. Така че, енергия няма как да изпратим, но можем да я променяме. Например, сложим тенджерата на котлона, пускаш тока, силата на тока работи, частичките започват да се нагряват, водата придобива нова енергия, от която се повишава движението на тези молекули.

Същото е като почнат да чистят енергии – да кажат как ги чистят – с някакви мантри или с някакви други. Не може. По телевизията много хора говорят за това как направляват и управляват енергиите, биополето, с което може да се борави. Създават убеждението, че човекът е над тези неща, че едно биополе ...ще работим. Как ще работиш с биополето, за кой край ще го хванеш, как точно, как ще внушиш на клетката да оздравее или да не се дели така, както се е деляла. Как ще проглеждаш? Ето, подобрява се зрението. Зрението не е само очите, то е централната нервна система. Едно толкова сложно взаимодействие. Който и човек да дойде и да ми каже как точно го прави ... Но това нещо ще го прави Господ.

Много често повтаряме думата Господ. Но това е истината. Можем и да не го казваме. Но тогава ще кажем нещо, което няма да е вярно. Това е!

НИКОЛА СТОЯНЧЕВ


*Забележка: текстовата версия на лекцията е с минимални редакции спрямо оригинала, направени единствено с цел по-лесно възприемане от читателя

 

Последно променена в Четвъртък, 23 Януари 2014 11:37
Никола Стоянчев

Никола Стоянчев живее и работи в гр. София, като често пътува, откликвайки на призивите на хората, нуждаещи се от неговата помощ.

В гените си той носи енергиите на три планини - родът му е от село Бачево, разположено насред Рила, Пирин и Родопите, а дядо му по майчина линия е бил свещеник, служил в старата църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско край Разлог. От този дядо Никола е наследил лечителската дарба - той също е бил известен лечител, лекувал с молитва.

За себе си Никола казва:

„На мен е дадена духовната дарба да вярвам. От 21 години съм лечител и лекувам със СЛОВОТО... Стоя прав пред аудиториите и сея на тая нива с идеята, с желанието, с мечтата човек да разбере своята божественост толкова кристално ясно, както 2 и 2 е 4... Много са примерите, които откровено говорят за това, че сме божествени по природа. Като лечител аз ще бъда щастлив, ако предам това усещане на всички, с които контактувам. Най-вече, за да стигне до вас оня оптимизъм, че вие носите неограничен арсенал от вдъхновение, сили и възможности, към който всеки по свой начин трябва да търси път и контакт”.


С лечителя можете да се свържете на телефон 0899 188 827. В гр. София кабинетът му се намира на площад "Славейков" 11, ет. 4 (вдясно), където приема от понеделник до петък - от 9:00 до 12:00 и от 15:00 до 18:30 часа (КАРТА). Фейсбук на Никола Стоянчев https://www.facebook.com/nstoyanchev