Петък, 06 Юли 2012 09:34

Срещата с енергията - една истинска измислица. Разказ за пробуждането на съзнанието за енергията

Написана от
Лекция на Мирела Рая, представена на 23.06.2012 г. във Форум „Живо Слово”

*Забележка: Тъй като не успяхме да заснемем лекцията на Мирела Рая, публикуваме извадки от книгата й „Истинска измислица” 

Така започна всичко. Беше лятото на 1986-а. Телефонът ми звънеше. А аз исках да спя. Бях на работа до късно. Пях на абитуриентски бал и си легнах на разсъмване. Вдигнах слушалката. Приятелката ми Анелия искаше да излезем. Навън беше чудесен ден. Тя се смееше и настояваше да ставам от леглото. Няма как ... решихме да отидем на кино. Ей така ... без значение кой филм дават, просто да сме заедно. Пихме кафе, поговорихме си и седнахме в салона. Беше полупразен, прохладен и филмът започна...

Едва след 20 години направих връзката между това какво гледах тогава и какво ми се случи към края на филма. Беше „Иди и виж” – един от най-силните психологически филми, правени някога от руснаците за Втората световна война. Бяхме подбрали прожекцията произволно. Нямах нагласа за жестоките сцени на насилие и смърт, които следваха на екрана, но това беше само филм, нали? Все пак, докато гледах, спрях да мисля. Само поглъщах с очи информация, без да анализирам с ума си. И тогава ...

Нещо се счупи в мен. Усетих го в главата. Сякаш потънах надълбоко. Външно всичко си беше на мястото. Но вътре в мен нещо се случваше. Тялото ми остана неподвижно и сковано на стола, докато наблюдавах как вътре в мен вече нищо не беше стабилно. Усещах, че потъвам. Изпитвах страх. Паниката ме обземаше все повече. Стана ми лошо. Казах на Анелия, че умирам, че не мога да стана от стола. Чувствах, че ако опитам, ще загубя съзнание и сигурно ще умра. Тя също се изплаши. Извикаха Бърза помощ и ме извадиха от стола с помощта на санитарите и жените – уреднички в киното. Не знаех на кой свят се намирам. Умът ми беше „тук и сега”, но тялото не се подчиняваше на опитите му за контрол.

Лекарят ми постави успокоително. Каза, че е нервна криза и си отиде. След известно време все пак станах на крака и си тръгнах за дома. Живеех на квартира. Спомням си как гледах плочките на тротоара, по който вървях. Сякаш бяха меки. Краката ми потъваха при всяка стъпка.

Разказвам ви тази история, защото тя сложи края на „вехтия” човек в мен и началото на „новия”. Оказа се, че има много хора, които са преживели подобни кризи и преживяват такива. Ние не знаем какво ни се случва. Лекарите – още по-малко. Много лесно ни определят като невротици, хистерици, неврастеници. Потискат симтомите с успокоителни и така всички чакаме проблемът да отмине. Но каква е причината? Аз зная отговора. От собствен опит. И ще го кажа и на вас, ако ви интересува. За целта обаче ще трябва да чуете цялата история. А тя е една от тези, които нямат край. Те имат само продължение...

За да узнаете това, което аз имам днес – 25 години по-късно, ще преминем заедно през всичко, което ми се случи. Много хора вероятно ще разпознаят своята собствена история. Да. При всеки се случва различно, но става дума за едно и също нещо – ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ЗА ЕНЕРГИЯТА.

***************************************************************

По-надолу сме подбрали текстове от различни глави в книгата

Страх от смъртта

Казвали са ми, че докато човек не се сблъска с усещането, че умира или със смъртта на друг човек, нищо не знае. Вярно е. Всъщност това е ново стъпало на осъзнаването. До този момент човек живее сякаш никога няма да умре. Или това със смъртта се случва на другите, но не и на него самия. Няма и как да узнае тази истина за себе си – той се страхува от смъртта. Аз се страхувам. Ти се страхуваш. Тя и той – също. Ние всички се страхуваме от смъртта. Това е основата на всичките ни страхове, макар да не осъзнаваме, че е така. Докато не се срещнем лице в лице с нея или с предусещането й. На Изток смятат, че това е едно от най-полезните неща. Да мислиш за смъртта и съзнателно да се подготвяш за нея е важна практика. Това променя качеството на живота. Животът на Земята е само миг в сравнение с безкрая на Отвъдното, но ние живеем, сякаш не знаем. Защото сме забравили ...

Срещата с усещането за смърт рязко променя приоритетите. Именно то ме накара да се обърна навътре. Това, което възприех като болест, страдание, криза, което ме уплаши до смърт, в действителност ми показа Светлината.

Сега ще ви обясня. До онзи ден през 1986-а аз бях щастливо младо момиче, което живее „на екс”. Работата ми беше да пея вечер по заведенията за развлечение. Там се забавлявахме с приятели. Срещнах първата си любов. Научих се да пуша и да пия по малко уиски или джин... Животът беше лек и приятен. Нямахме нужда от много пари. Кафенетата и баровете бяха наши. Дискотеките също. Обичахме да се разхождаме, да се събираме, да разглеждаме магазините, да танцуваме. И така ... ден след ден. Важните неща бяха – кого сме видели, с кого сме били, каква клюка сме чули, кой какво си е купил, къде ще ходим довечера...

Докато получих „удара с чук” по главата в онова кино.

След това ... вече не ми се ходеше по магазините и заведенията. Спрях да пуша. Спрях и да пия кафе. Нищо от външния свят не ми беше интересно.

Вниманието ми беше привлечено от това, което се случва вътре в мен. Започнах да си задавам въпроси за живота и смъртта, за това коя съм аз и накъде отивам, какъв е смисълът на всичко... Но първото, което се наложи да опозная, бе страхът. Той дойде неусетно в безметежното ми съществуване и остана.

Няма начин да опознаеш себе си, без да надникнеш и в най-тъмните си ъгълчета. Няма и по-добро училище от собствения опит. Няма как да знаеш, че нещо е част от теб, докато не го погледнеш в очите. И да го почувстваш с всяка своя клетка.

...

Аз почувствах моя страх. А вие? Срещата е много неприятна. В началото той е много по-силен от теб. Мислиш си, че ще те убие. Но той си играе. Докарва те до лудост, до ръба. Показва ти какво следва – ти умираш. Държи те там, на предела на това усещане колкото е необходимо, за да настръхнеш целия, но и да разбереш, че е само игра. Излизането от паническите кризи е момент на просветление, осъзнаване на играта на собствения ни ум. Да. Всичко се случва не извън нас, а в ума ни. Това е брилянтната игра на егото ни, което се забавлява да ни тласка от усещането, че сме нещо, към осъзнаването, че сме нищо.

Страхът е учител, начало на себеопознаването.

Ще попитате – на кого му е притрябвало това? Защо да се себеопознаваме? Животът не чака ...

Повярвайте ми. По-добре е съзнателно да търсите себеопознаване, отколкото да ви се наложи. Както се случи на мен.

Не съм го искала. Не съм го търсила. То се случи. Без да ме пита. Страхът е началото, но после става много интересно.

„Когато ме е страх – пея. Нещо против?” (от един филм).

...

Какво ценя в живота си?

Това, че съм жива.

Земята, Слънцето, Въздуха, Водата, Природата – дъжда, цветята, птиците, пеперудите, многообразието, възможността да бъда сред многообразие и да съм индивидуалност.

Ценя много връзката си с Бог, осъзнаването на душата, семейството си – майка, татко, брат, син, племенница, роднини.

Ценя уроците, които получавам чрез различните хора и ситуации, които срещам.

Ценя таланта, който Бог ми е дал – да пея.

Ценя отношението на близките ми и на тези, които се докосват до мен.

Ценя Любовта и всичко добро, което съм почувствала в душата си и в душите на другите.

Ценя Истината и винаги ще се стремя към нея.

Ценя Църквата и нейната даденост да пази и раздава Благодатта.

Ценя книгите, които идват при мен, за да ме учат.

Ценя тялото си, което е дом на душата ми.

Ценя сълзите, които ме очистват, ценя страданието, болката, борбата, пътя, радостта.

Ценя способността да усещам всички тези чувства и да ги изпитвам заедно с моите братя и сестри тук, на Земята.

Ценя материалния свят, който е постигнало човечеството, но поставям духовния над него.

Ценя възможността да се изразявам, да изявявам душата си по толкова много начини.

Ценя приятелството.

Ценя принадлежността си към Христовото стадо. Душата ми знае, че това е пътят и истината, и любовта!

„А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.”

(Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни, гл. 13:13)

...

Любовта

Автоматично писане

Знаеш ли защо хората искат толкова да бъдат обичани?

Защото никой не може да живее, без любовта да стопля кръвта му. Любовта е катализатор на всички жизнени процеси. Тя е съставена от енергийни заряди, които, включени в процеса на общата енергийна същност на цялото, създават и поддържат живота.

На външно ниво това се изявява в нуждата от любов – бебето има жизнена необходимост да бъде обичано, за да расте здраво. Възрастните хора запазват тази необходимост до смъртта си. След нея те се сливат с Всемирния извор на Любовта, който е източник на всичко. Затова там, в Отвъдното, душите са по-живи от тук.

На Земята хората имат за задача да усвоят основно правило – че Истината и Любовта са съставна енергийна сила, която е живот. Поради свободната воля, дадена от Създателя, хората биват изпитвани доколко разбират това, доколко са се отдалечили чрез своите страсти и желания и склонност към зло от Истината и Любовта.

Душата на човека е енергийна система със свое устройство за управление и контрол.

Създателят на душите им дава ключът за управление и възможност за свобода. Но както машините, създадени от човека, имат нужда от гориво (енергия), за да работят, имат нужда от поддръжка, грижа, ремонт, така и душите не могат без периодично да се докосват до Първоизточника. А Той ги зарежда с Любов – това е най-висшата енергия.

На Земята и вътре в човеците действат много и различни енергии. Но тази, която се нарича Любов, е обединяваща, претворяваща, поддържаща, всичко!

Любовта не може да бъде разбрана, уловена, докосната, притежавана, манипулирана. Ако това се прави, то тя не е там. Има само човешка илюзия за любов.

Любовта е искрена, чиста, искряща, всеобхватна, непринудена, всепроникваща, неагресивна, светла енергийна същност, която винаги е тук.

Да обичаш означава да си добър, смирен, не егоист, да се оставиш на естествения поток на Любовта, а не да се опитваш да си създаваш свой!

Човекът трябва да се осъзнае, че е част от безкрайна, но организирана енергийна система, в която му е дадена свобода да плува – да твори и да изпробва, да изявява, да развива и усъвършенства способностите си. Човекът трябва да осъзнае, че не зависи от себе си, а е създаден! Че всичко у него му е подарено! Че той принадлежи на Създателя, въпреки, че има свобода да избира да бъде близо до Него или далеч.

Човекът е като насекомо, привлечено от светлината, без да разбира, че е част от нея. Колкото повече се отдалечава от Източника, толкова повече светлината вътре в него намалява. Колкото повече се приближава към Първоизточника, толкова повече се засилва опасността да изгори, но и възможността да се слее (да се завърне при) със светлината.

Човешките съдби са орбити – близки и далечни около Ядрото, Светлината, Първоизточника, Любовта.

Отдалечайки се – намалява и Любовта, приближавайки се, усилва се и Любовта.

Да, това не означава, че Любовта е повече тук и по-малко там.

Означава, че човеците имат възможност, чрез начина си на живот на Земята, да усетят различната концентрация на тази енергийност – Любовта, и че тази концентрация зависи от тяхното решение, избор на живот.

Така е устроена Вселената. Тя е Любов и всички сме в нея, но колко от любовта усещаме, зависи от начина ни на живот, от отношението ни към другите и към света, както и към самата Любов.

Хората си мислят, че познават любовта като чувство. Но Любовта е това и много повече. Написаното в онази книга е вярно – Любовта е акт на волята!

Любовта е мощна енергия, която за да бъде усвоена и усетена, изисква чист съд – човек, готов да е понесе!

...

Събуждането

Едно от най-важните неща, които осъзнах при промяната бе, че не външните обстоятелства са виновни за това как се чувствам. Ние винаги търсим причината някъде извън нас. Обвиняваме другите, обстоятелствата, времето, държавата, състоянието на света... Мога да изреждам оправдания още дълго. Четем в книгите на мъдри хора, че причините са в нас самите, но не обръщаме внимание. Това са само думи, клишета. Какво знаят те – учещите ни – за нашето страдание?

Но, ако по някаква причина се обърнем навътре? Ако не можем да избираме дали да отложим отговора като се разсейваме с неотложните външни изкушения и ангажименти? Ако ни се наложи да се вгледаме в себе си, за да оцелеем? Разбирате ли какво ще видим там – вътре в съзнанието си? Разбирате ли какво видях аз?

Видях, че животът има и друга страна. Че е важно как се чувствам и че от начина ми на мислене зависи как съм се чувствала, как се чувствам и ще се чувствам в бъдеще. Осъзнах, че не филмът в киното, нито моята умора, нито моментът или някой друг враг е виновен за случилото се с мен. Всъщност изобщо нямаше виновни. Беше се случило нещо хубаво. Нещо, което ме накара да пренаредя приоритетите си. Да се запитам кое е важно за мен и как искам да живея и да се чувствам. Нещо от подсъзнанието ми се беше добрало на съзнателно ниво, за да ме събуди, да ми напомни, че няма време за губене. Нещото беше ЕНЕРГИЯТА. Тя винаги е в нас, защото ние пристигаме тук с определеното ни от Бог количество от нея. Тя винаги е будна. Ние имаме нужда от събуждане за нея. Бихме могли да прекараме живота си в развлечения или в служене на материалната матрица или в страдание и да си отидем без да сме разбрали, без да сме си спомнили, че имаме мисия. Сама се учудвам колко просто говоря за великите неща. Но, животът е прост. Ние сами го усложняваме.

Сигурно си мислите – е, изтърпяхме те дотук – хайде казвай каква е мисията. Колко лесно би било просто да ни поставят ясна задача и да ни пуснат да я изпълняваме.

Ето ви едно предположение – предложение.

Твърдя, че именно ние – хората от това време, осъзнаваме Събуждането. На Земята и във всеки от нас вече са навлезли новите енергии. Нашата Земя и всички, които я обитаваме сме енергийни същества и вибрираме с различни честоти. Това не е ново и аз не съм първата, която го казва. Едва сега обаче, се заговори открито и от много страни. Науката също го потвърждава. Целта на навлизащите нови енергии е да ускорят процеса на Събуждането на все повече хора. Това вече се случва. Събуждане означава да си спомним защо сме тук. Да си спомним, защото душите ни са знаели и са забравили, отдалечавайки се от Извора. Толкова е просто.

Ние сме тук, за да преодолеем съзнателно разделението, отчуждението, гнева, омразата и всички останали симптоми на тъмната страна и да изберем светлата. Заедно. Спомняте си за първородния грях, нали? Като изключим сега спора дали е само притча или има нещо вярно, нека се запитаме – какво е донесъл първородния грях на хората? Донесъл е отчуждение, разделение, страх, гняв, завист, страдание и в края на краищата - смърт. На първо място сме обърнали гръб на нашия Създател, мислейки, че можем и без Него. Някои хора и досега си мислят така и водят света към гибел. Претенцията ни да бъдем сами богове ни е отнела и отнема възможността да черпим от извора на живата Енергия. Затова ние я крадем един от друг. По всички възможни начини. Но, не за това сме тук. Ние сме важна част от еволюционната стълбица. Защото именно по наше време настъпва Събуждането на съзнанието за верния път. И преди нас е имало будни хора. Имало е Учители. Иисус Христос дойде на Земята и ни подари истината за извора – Божията любов. Съвременниците Му го разпнаха. И сега го правят. Но, настъпва време на осъзнаване, на промяна. А това е прекрасно!

Процесът на ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО е комплексен. Той действа на много нива. Действа постепенно и последователно. Пробужда се една част от нашето съзнание и следва дълъг или кратък период на вътрешна работа. ЕНЕРГИЯТА е инструментът, стимулаторът, импулсът, но работата си е наша. Осъзнаването отбелязва и включва “малките“ чудеса и ги преплита с обикновения живот, с който сме свикнали. Днес не им обръщаме внимание, но утре – да. Ситуациите и външните обстоятелства, заедно с личните отношения и вътрешния диалог с ума и душата, са пътя на ученето и постепенното пробуждане.

...

Никога не почувствах православието като догма. За мен то се превърна в основа, в крайъгълен камък, върху който започнах да градя своето духовно израстване. Смятам, че е важно да познаваме вярата си. Едва когато почувствах, че стоя на здрава основа, започна същинското разширяване на съзнанието ми. Имах база за сравнение.

Ако днес ме питате какво е за мен медитацията или вярвам ли в прераждането, ще ви отговоря така: единственото, което има значение, е личната опитност от настоящия ни живот.

Свикнах да наблюдавам себе си и следвах интуитивно пътя си. Появяваха се книги за привлекателни учения и практики. Достатъчно ми беше да ги разгърна и вече знаех имам ли нужда от тях в дадения момент или не. Друг път идваха други, които веднага разпознавах и прочитах жадно без да се притеснявам, че са чужди на вярата ми. В мен вече действаше някакъв филтър, който ме пазеше от излишна информация. Даваше ми необходимото количество и качество от нея според степента ми на осъзнаване в момента. Хората не са добри или лоши. Те са на различно стъпало в еволюцията на осъзнаването. Именно затова християнската вяра ни учи да мразим греха, а не грешника. Няма виновни. Има неосъзнати и частично осъзнати. Осъзнаването може да стане в рамките на един живот, а може и да са нужни стотици или хиляди. Не е важно дали е така или не. Важно е да се случва и как се случва. В процеса участват всичко и всички. Не съм чувала някой, който е намерил и тръгнал по пътя на осъзнаването, да се е отказал.

Момент! Сякаш чувам гласовете на тези от вас, които се изгубиха. “Чакай малко! За осъзнаване на какво говорим?“ Нека си припомним.

Говорим за ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО, в която ние всички участваме. Ако досега сме живели и действали несъзнателно повтаряйки модели и правила, време е да се СЪБУЖДАМЕ. Ние сме безсмъртни души, облечени в смъртни тела. Идваме на Земята, играем роли, положителни и отрицателни, главни и второстепенни и си отиваме един след друг. Отиваме си? Къде? У дома. Там от където сме дошли и където принадлежим. Ние сме Божии. Животът не ни принадлежи и затова нямаме право да го отнемаме. Животът ни е подарен от Създателя и нашата задача тук е да си спомним това и СЪЗНАТЕЛНО да започнем да творим живота си, да го променяме към по-добро. Когато се откажем от инерцията и започнем да наблюдаваме мислите, чувствата и действията си, ние сме се включили в потока на СЪЗНАТЕЛНАТА ЕВОЛЮЦИЯ. Еволюцията е процес, който тече непрекъснато – с нас или без нас, но сега е времето, когато все повече от нас се събуждат и се включват в нея осъзнати.

Надявам се, че разбирате какво правя в тази книга. Нищо особено. Просто оставям ЕНЕРГИЯТА да ме води. По подобен начин пиша автоматично, “измислям“ стихотворения, рисувам картините си, танцувам и още, и още ...

Започнах с желанието да разкажа моята история за срещата с ЕНЕРГИЯТА, но едновременно с това, ви запознавам с промяната в начина си на мислене, чувстване, действие. Днес ЕВОЛЮЦИЯТА не е въпрос на хиляди, стотици, десетки години, а на дни и мигове. Тя ни се случва ежеминутно и ние имаме уникалната възможност да я наблюдаваме. Колко хубаво!

 “ 8. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;

  9. не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му

10. и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,

11. дето няма ни елин или иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

12. И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение,

13. като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.

14. А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството -

15. и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете.”

“Послание на Свети Апостол Павла до Колосяни“, Гл. 3:8-15

... 

Коя съм аз?

Почти не се познавам.

Усмихвам се на себе си сега.

На своя образ в огледалото

Въпрос задавам и мълча...

Нима не се познах с годините,

с тревогите, успеха, с радостта...

във вихрите на спомени отминали,

в шума на смях и суета?

Нима не стигнах себе си сред болката

от толкоз разочарования и страх,

предателства и гордост и ирония?

Раздадох се. Защо не спрях

да поговоря със душата си,

която гледа през очите ми с тъга,

че още двете с нея непознати сме.

А цял живот ме води за ръка.

Като дете, закриляно от майка си,

тя ме напътства и ме пази и мълчи,

когато мисля си, че права съм,

а после с обич праща ми сълзи

да ме измият от измамата

на собствената ми лъжа,

че зная всичко, че избрана съм,

че няма власт над мен дори смъртта.

 

Днес се усмихвам на душата си.

Прегръщам се, обичам и благодаря

за този кратък миг на щастие –

да бъдем заедно във любовта!

Докато живеех неосъзнато, не си задавах въпроси. Носех се по течението и консумирах живота, природата, връзките с другите, материалния свят. Предполагам, че има хора, които прекарват по този начин цялото си време на Земята и я напускат без да са почувствали нужда да се вгледат в себе си. Че защо им е? Яж, пий и си носи новите дрехи...

Разбирам ги. Те не вярват, че животът не е само тук и сега. Той продължава и Отвъд, а там има значение как сме минали през него. Защото ни е подарен. Нали си спомняте?

Тези хора бързат да изстискат всичко от подареното им време, пък после да става каквото ще. На два метра под земята няма значение...

Промяната в мисленето започва с осъзнаването на другата истина.

“Има и нещо друго освен това тяло, необходимостта да го храня, обличам, отглеждам и да му осигурявам удоволствия.

В мен има душа. И май е безсмъртна. Че кой съм аз тогава – тялото или душата?”

Рано или късно стигаме до понятието его. А какво е то?

Егото е нашата човешка природа. То ни прави личности. Чрез него можем да реализираме своите стремежи в материалния свят, да постигнем амбициите си за власт, високо положение, научна степен, материални блага... Егото има самочувствие, то се гордее, държи контрола, налага се, майсторски ни манипулира, само и само да отвлече вниманието ни от факта, че имаме и друга същност.

Освен его, ние сме и душа. Това е божествената ни същност.

Душата е мостът между човека и Бог, връзката между човешката природа – его и висшето предназначение – Духа.

Егото страда, когато го изоставят, то се привързва, влюбва се и мечтае, къпе се в море от емоции, лесно ни изкачва на върха и още по-лесно ни срива в калта. Душата е наблюдател.

Все пак сме тук, за да опитаме от всичко. Така се учим. На какво? На първо място да признаем съществуването на двете си природи. Едва когато го направим, сме готови за следващата стъпка – срещата с егото. Идеята е да направим съзнателен избор какво предпочитаме да бъдем – повече его или душа. Защото това ще промени целия ни живот, отношенията ни, характера. Дори и да се изкушаваме да изберем душата, няма как да прескочим егото. То няма да ни позволи. Затова по-добре е да го погледнем в очите и да се опитаме да го опознаем. Т.е. не можем да се превърнем в божествени същества, преди да опознаем до дъно човешката си страна. А това може да се окаже доста неприятно.

Когато за пръв път ни кажат че сме грешни, нещо вътре в нас ритва недоволно.

“От къде на къде? Защо да съм грешен? Много силно обвинение! Не крада, не убивам, не преча на никого, лъжа умерено... Е, не търпя унижения и нахалници, но, какво пък, няма да съм мухльо...”

Егото не позволява да го критикуват. То има достойнство.

Между другото, ето кои са главните страсти според православието: преяждане, сребролюбие, тщеславие, блудство, гняв, скръб, униние и гордост. Досещате се на кого принадлежат. Те са негови – на егото. Но, няма да го чуете да ги признава. По тях ще разберете, че его не е само да бъдеш силен и горд, а също слаб, страхлив, унил... Его е да сме на върха и его е да сме в калта. Само то може да ни направи победители и жертви. Играе си с нас и ни манипулира перфектно според това, което му е нужно в дадена ситуация. Вече чувам въпроса ви: “И защо прави така?“

Според мен, само за да ни попречи да осъзнаем наличието на душа. Защото, когато това стане, ще изгуби царството си.

Чувам и възраженията ви: “Хайде сега, всички знаем, че не може без его. Без него няма да ни има.“

Прави сте. И не сте. Нека ви припомня с прости думи за изгонването на Адам и Ева от Рая.

Човекът Адам бил сътворен от Бога. После Бог направил от реброто му другар – жената Ева. Поставил ги в Рая и им дал да се наслаждават на всичко с изключение на едно – да ядат от плодовете на дървото на познанието. Защо ли? Казал им, че ако не Го послушат и откъснат от плодовете, без друго ще умрат. Адам и Ева били безсмъртни, живеели щастливо в присъствието на Първоизточника, не забелязвали голотата си и не им липсвало нищо. Т.е. черпели директно ЕНЕРГИЯ от Извора.

Дяволът завидял на тяхното щастие. Той и без това имал амбиции да се превърне сам в бог и имал нужда от последователи за пъкленото си дело. В основата на всичко стои Божията воля и разбира се свободната воля, подарена от Бога и на дявола, и на човеците. Повече от ясно е, че Бог е предвидил какво ще се случи. И го е позволил, защото така поставил началото на Еволюцията. Човеците били изкушени от дявола, който им казал, че нямат нужда от покровителството на Бога. Нито пък от това да спазват заповедите Му. Напомнил им, че притежават всички необходими качества сами да бъдат богове. Достатъчно било само да посегнат на дървото на познанието. То щяло да им даде силата. И те го направили.

Бог ги изгонил от Рая за непослушанието им, лишил ги от безсмъртие, облякъл ги в дрехи (сложил ги в материални тела) и ги пратил на Земята, за да изживеят личния си избор.

Мислила съм по въпроса защо не им е позволявал да ядат от плодовете на дървото на познанието. Според мен, не са били готови. Ние и сега не сме готови.

Бог е знаел, че ще се изкушим и ни е подложил на изпитание. Дал ни е човешка природа, която много лесно се поддава на уловките на злото. Оставил ни е от любов безсмъртната ни душа и е обещал, че ще ни изпрати Спасител. Задачата ни тук е да изстрадаме непослушанието си, гордостта си, че можем без Него. Наказал ли ни е? Или ни е дал възможност да преживеем в материални тела склонността си към пороци и страсти, като преминаваме през всевъзможни препятствия, ситуации и отношения?

Бог е многотърпелив. Той е човеколюбец и многомилостив. Дал ни е уникална възможност да се самоопознаем в опитностите на живот на Земята. Или животи... Да осъзнаем кои сме всъщност – безсмъртни души, водени от Божия Дух, облечени в тела и приземявани от его (същността на човешката природа) и отново да направим избор, който ще определи следващото ни предназначение. Избираме какво искаме да бъдем – его или душа.

Да, егото има много положителни силни страни. Целта е не да го унищожим, а да го подчиним на душата. Да го опознаем, за да можем да го контролираме. Да го накараме да ни служи, вместо да ни манипулира.

Иисус Христос дойде на Земята и донесе ново разбиране – необходимостта от СЪЗНАТЕЛНА ЕВОЛЮЦИЯ. Той замени отмъщението с прошка и смирение. Обедини вярата с дела. Даде ни най – силното средство за промяна – ЛЮБОВТА. Прие разпятие на кръста, за да ни покаже пътя към правилния избор – контрол над човешката природа и отхвърляне на страстите и желанията на егото в името на това да бъдем душа, за да се слеем с Божия Свят Дух и отново да черпим ЕНЕРГИЯТА от Първоизточника. През всички хилядолетия несъзнателна еволюция, откъснати от Извора, ние сме черпили енергия един от друг. Затова има омраза, гняв, отмъщение, власт, агресия, тщеславие, самоувереност, горделивост, недоволство, страх, усещане, че сме нечии жертви, борба за надмощие и оцеляване, глад, безизходност в политическо и икономическо отношение, разпадане на всички ценностни системи, враждебност, липса на толерантност и разбиране, излизаща от контрол сексуалност вместо любов, всеобща обърканост и търсене на вина... Човечеството постигна небивал технически прогрес, но не може да излекува болестите на тялото, не може да овладее замърсяването, унищожаването на природата, на път е да се самоунищожи. Защо? Защото на власт е егото! Голямото човешко его, заслепено и самодоволно от себе си, изгубило човешкия си вид.

Грозна картина. Но много необходима. За СЪБУЖДАНЕТО.

Имало криза? Криза на икономиката, на политиката, на ценностите, на отношенията, на мисленето? Чудесно! Какво по-хубаво от това? Тази криза ни е страшно нужна, за да размести многолетните пластове на статуквото. Да извади на повърхността цялата мизерия на положението, резултат от погрешните ни избори. Да отвори очите ни за собственото ни зло и мръсотия. На всички нива.

Пътьом СЪБУЖДАНЕТО от неведението ще се случва на отделни личности. То се случва и се ускорява. Колкото повече отделни индивиди разпознаят тъмната страна на собственото си его, толкова повече ще се изправя пред очите ни призрака на голямото  его – егото на цялото човечество. Преди да дойде СВЕТЛИНАТА, ще видим лицето на дявола отблизо!

Колкото повече отделни души се самоосъзнават като такива, толкова по – скоро ще въздигнем всеобщата душа на цялото човечество!

Еволюцията на съзнанието на повече отделни човеци, ще доведе до ЕВОЛЮЦИЯ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО въобще и тогава, ще променим света.

Да се огледаме наоколо в нашата българска действителност – такава, каквато сме си я създали. Да. Не греша. Ние създаваме реалността си чрез начина си на мислене. И обратно – начинът ни на мислене създава действителността ни. Наоколо е пълно с недоволни хора, намръщени, агресивни, всъщност доста объркани в този свят, неспособни да се справят с предизвикателството му. Успокояваме се с цигари или алкохол, някои с наркотици, други с прекалена ангажираност. Това са все защитни реакции към враждебната среда, в която си мислим, че живеем. Опитваме да се лекуваме с външни средства, разчитаме на някой друг да ни помогне и да промени реалността ни, гневни сме, преситени, извратени, завиждаме си, крадем се, осъждаме се, подиграваме се един на друг, пожелаваме зло на човека до нас, пренебрегваме децата, готови сме да изядем колегите в службата, алчни сме, горди, надменни, тщеславни, предизвикателни, нещастни...

Нека погледнем на същия “ враждебен “ свят с други очи.

Животът е прекрасен. Имам всичко от което се нуждая. Хората са мои братя и сестри. Те имат моята подкрепа и съчувствие в трудностите. Готова съм да помагам на тези, които искат помощта ми. Слънцето ме гали. То не е мой враг, а приятел. Дишам с пълни гърди. Радвам се на всяка глътка въздух. Наслаждавам се на водата. Прегръщам природата. Виждам всяко цвете, което е тук, за да поздрави очите ми с красотата си. Чувам песента на птиците, които са тук, за да радват слуха и душата ми. Чувствам зелената подкрепа на растенията. Отдавам внимание на животните, които са заедно с нас на Земята като наши спътници. Щастлива съм с близките хора до себе си. Благодарна съм за способностите и възможностите за развитие и себереализация. Приемам лошите вибрации с разбиране и търпение. Аз съм защитена, самодостатъчна, животът ми е изпълнен със смисъл. Посрещам всяко утро и изпращам всеки ден с усмивка и благодарност. Вървя към старостта спокойно и без страх. Отварям сърцето си за любовта. Отварям сетивата си за ЕНЕРГИЯТА. Всеки ден, във всяко едно отношение, ние всички сме все по-добре.

Всеки ден, във всяко едно отношение, аз съм все по-добре.

Обичам и благодаря. Обичам и благодаря. Обичам и благодаря.

Ние, хората които мислим по този начин, ставаме все повече. Може да не ви се вярва, но е така. Още не сте го усетили, но времето наближава. Има смисъл да зареждаме мислите си с любов и благодарност. Така вдигаме честотата на личната си вибрация нагоре, а колкото повече отделни личности издигат вибрацията си, толкова по скоро ще постигнем издигане на колективната честота на вибрацията на цялото човечество. И тогава ще направим крачка в новото измерение безпрепятствено. С радост и благодарност. Творчески акт на колективната душа!

...

Следва продължение...

(ако текстът е докоснал нещо у вас и е събудил желание да прочетете цялата книга, можете да се свържете с нас на тел. 052/644712)

Последно променена в Понеделник, 13 Август 2012 11:29
Мирела Рая

Мирела Рая е българска певица, един от организаторите на джаз фестивала в старата столица Велико Търново. Тя е художничка и автор на книгата „Истинска измислица”.

В името си Мирела открива дълбок символизъм, който предопределя жизнения й път. От една страна тя е неразривно свързана с музиката - в името й се съдържат три музикални ноти - ми, ре, ла. Но също така е свързана и с духовното търсене - името й съдържа и думите „Мир” и „ела”. Добавяйки псевдонима „Рая”, тя отправя послание към всички нас - ако открием Мира в себе си, значи сме открили Рая.

За творчеството си Мирела казва:

„Книгата, която издадох, не ми принадлежи. Написахме я заедно с Енергията. Тя е част от Новото време - нова сетивност, ново съзнание, ново изразяване на любовта към Бог, живота и хората, материализиране на Енергията, която е време да приемем като реална, съзидателна, творческа част от нас.

Това, което се опитвам да кажа на хората... е, че ще живеем по-добре с любов, а не с омраза. Затова картините ми са абстрактни, няма как да нарисувам любовта с образи, рисувам я с цветове, които пък са начинът да усетиш вибрации”