Сряда, 12 Декември 2012 17:35

Диалог между две деца на Новото време

Написана от
Това е диалог между двама приятели – деца на Новото време. Те са като братчета – както казват руснаците “водой не разолешь” (в превод – и капка вода не можеш да прекараш помежду им). Това е едно откровение в навечерието на най-святия християнски зимен празник – Рождество Христово, което въпреки големите различия на двамата участници, им дава повод да се обединят около факта на тяхната близост.

(за удобство по-надолу в текста двамата участници в диалога са обозначени с Б. и Н.)

Б: Тук е момента да отбележа, че за редовните посетители на Центъра на улица “Христина Морфова” № 8 във Варна, съм познат като Борко. Всички знаят за чаровното ми излъчване и за преживяванията ми с децата на Новото време. Когато се сблъсках с първото ми приятелче от тази поредица, си мислех, че в тези прояви на близост има нещо болестно, но впоследствие се оказа, че няма какво да се плаша от това, че едно дете ме е намерило за приятен и е видяло в мене нещо, което на него му схожда като вибрация.

 

Н: Тук е моментът аз пък да спомена, че с Борето сме много добри приятели. Дали сме възможно най-здраво свързани от всички хора на тази планета – не знам, ама че сме свързани здраво – не мога да отрека...

 

Б: Да, а аз бих могъл да добавя, че по-добър приятел от него надали има. Колкото пъти ме е спирал от наистина самоубийствени постъпки... Ако почна да му плащам по 10 лева на сторена добрина, фискалния резерв на Европейския съюз няма да ме оправи в разплащанията ми с него. Но ми прави впечатление, че той не иска да му плащам и стотинка за всички добрини накуп. Просто иска да съм по-добър.

 

Н: Ееее, пак ме прекъсваш. Ама ти прощавам, защото така развиваш диалога. Ти си майстор на тия вцепвания в офсета на даден диалог – видиш дупка и щрак – влезеш си в нея като на гости у леля си... (усмивка) А иначе не искам нищо от тебе, защото знам, че доброто е безценно – можеш да си купиш къща, можеш да си купиш много неща, но истинския приятел, здравето и чистата съвест не се купуват. Нито може от тях да се вземе назаем от някой познат. Или имаш, или нямаш.

 

Б: А в случая какво толкова виждаш в мене, та все ми правиш отстъпки и ми пускаш бонуси? Например, това, което ми се случи, след като си счупих телефона. Ти сам ми призна, че си се помолил да получа хубав нов телефон. Аз бях си възнамерил да получа все отнякъде хубав телефон, но нямах визия откъде ще ми дойде. Но ти си доусилил това намерение, егрегора на тоя род помисли се е вслушал в молбите ми, трогнал се е и воала! – ей ти тебе смартфон! (много широка усмивка) Защо го стори?

 

Н: Защото аз съм истински приятел на тези, които истински ме уважават. Но ти не ме уважаваш – ти ме обичаш. Това съм го забелязал в тебе – като имаш нещо, гледаш да го споделиш с мене. Аз, разбира се, не съм авантаджия, който като му дадат нещо, гледа веднага да завлачи, но оценявам факта, че си се сетил и за мен. Дори на Братското Лозе, като ходихме, май те беше много срам, че има само грухана пшеница и ти беше неудобно, че няма с какво по-представително да изразиш любовта си, но като отношение вече си се доказал. Тогава те разбрах. Даже сега (хитра усмивка) познай – ще почна режим с подсладено варено жито – ей така, да видя какво е да ядеш жито. Някъде из нета четох, че било полезно, особено, ако си свариш лимец.... Ама аз не мисля, че трябва да се дават толкова пари – бях фрапиран – десет лева за килограм лимец... Това е култура, която трябва да се сложи като официален стандарт в земеделието, а не да ни тъпчат с ГМО на Монсанто и други подобни злодеи.

 

Б: Добре, да оставим тези неща настрана. Ти как се чувстваш, след като си наясно, че си Кристално дете?

 

Н: Ъммм... Как? Като човек! Не се мисля, че съм Супермен, въпреки, че мога да индуцирам електричество, с което да причиня маса поразии. Ама на мене целта ми не е да привличам военните с уменията си, а да бъда пълноценен и цялостен според моите възможности и разбирания за това. За това все гледам да съм за теб като онова малко ангелче, което по анимационните филмчета казва на героя, че трябва да е добър. Затова гледам да съм за теб като Говорещия щурец от Пинокио – добронамерен коректив, който дава съвети с добро чувство и от любов, а не с цел да контролира и управлява. Аз не искам никого да управлявам. Искам единствено да има Любов и за мен. Получавам някаква Любов и мило отношение от тебе, но все пак има какво да се желае още. Не го приемай като оплакване, а като градивна критика.

 

Н: Преди време бях доста приятно изненадан, когато ми каза, че ако остана без дом, ще ме заведеш у вас, ще делиш с мен залъка си, ще се отнасяш с мен като със своя кръв. Тогава видях, че от тебе лъха една всеотдайност. Но не мога да разбера, ти същия филтър ли имаш като мен, та се държиш така – да мериш всичко и всеки с двойния аршин.... В това отношение си ми много странен. Но най-вече не мога да схвана стремежа ти да се самоизтъкнеш, че си Индигово дете. Толкова ли ти е важно това?

 

Б: В моя случай – да. Конкретно в моя. И двамата знаем, че вече седем години се мъча да се отърва от психиатрите, които са ме наобиколили като лешояди и дърпат ли дърпат от нашите пари за прегледи. Сложили ми една измислена диагноза, която не отговаря грам на реалността, онази вещица, дето сега се мъчи да ме умори, настоява, че съм с такова увреждане – то се класифицира като лека мозъчна социална дисфункция.

 

Н: Мисля, че трябва да се ориентираш към повишаване на вибрацията. Как, ти сам за себе си ще откриеш, но трябва да знаеш, че така не може и не бива да продължаваш. Може би ако спреш да се тъпчеш с толкова сладко, ще е по-добре... Най-хубаво е да ядеш банани – те са ти любим плод, много са сладки, а не вдигат нивото на кръвна захар. Или примерно да разнообразяваш с портокали... Ти нали и тях много обичаш? Това да ти е като сладко, а не да се чудиш с какво още сладко да се натъпчеш. Нали те гледах вчера – натъпка се по най-безобразния начин с майонеза, а после с шоколад и вафли. Чак ми стана гадно като си представих какво ти е било в стомаха.

 

Б: А иначе какво мислиш за това, дето си консумираме кафенце и кола? Виждам, че спрямо тях нямаш никаква съпротива.

 

Н: Не е точно така. Все си мисля, че трябва да минем на чайове. Но виж как те провокирах да си кажеш какво обичаш, а не примерно на кого те е яд или какво не харесваш или от какво не си доволен. Толкова ли е трудно?

 

Б: Не....

 

Н: Ами тогава? Какво чакаш, а не караш по-положително, по-предколедно? Аз съм мюсюлманин и Коледа не би трябвало изобщо да ме вълнува, но аз въпреки това усещам в себе си един светъл импулс. Импулс, който не може да се опише, защото не влиза в никакви описателни рамки. Затова искам да пожелая на всички, които четат това, светла Коледа, щастлива Нова 2013 година и един несъстоял се край на света. Да знаете, на 21-ви декември нищо няма да се случи, ама на 22-ри Мартин Карбовски ще разкрие заговор на марсианците за свалянето на предаването му от ефир точно на 21-ви декември и вместването на “Пълна лудница” в получилата се дупка. Очаквайте много драма! (широка усмивка)

 

Б: Това беше и от мене, дано в новата 2013 нещата се подредят по-добре за всички ни, дано всеки от нас намери начин да си оправи личните проблеми и да излезе на повърхността! Всеки има място под слънцето!

 

Диалогът се състоя на 08.12.2012.

Последно променена в Неделя, 17 Февруари 2013 16:31