Сряда, 14 Ноември 2012 14:40

Хроники на Великия Преход - срещи с Новите Ангели - І част

Написана от
За невероятната ми среща с Данчето и дъщеря й Дария ви споменах неотдавна… Една необикновена жена, надарена с две прелестни деца. Едното индиго, а другото кристалче. До тук добре – нищо ново ще кажете. Само че и двете деца са с абсолютно запазена памет за това кои са, какви са, какво се случва на планетата, а майка им е истински притегателен остров на спасението за търсещите.

Данчето е до такава степен свързана с децата, предимно с малкото момиченце, че само две минути с нея те карат да подскачаш от невероятния заряд и потенциал на енергията й. Малката принцеса те кара да трептиш от радост, а в същото време си респектиран от мъдростта и красотата на цялата Вселена, която се оглежда в очите й. С тези мои близки от духовното ми семейство ме срещна Духа, а това, че сме сестри беше едно от най-естествено изпуснатите реплики от принцеса Дария, съвсем непринудено, ей така, между другото  Истински необятен океан от информация искам да споделя с вас, затова директно преминавам към първата част от разговора ми с тях.

9 ноември 2012, от Мартина Иванова

1. Здравей, Данче. Моля те, представи се. Коя си ти и защо живота ти е толкова интересен?

Майка съм на две дъщери – едната индиго, другата – кристал. Разбрахме за малката ми дъщеря, че е с по-специални способности на около 4 години и половина, когато започна да рисува разни неща – сгради, цветя, растения с точки около контурите им. Като я попитахме какво е това, тя учудено ни попита “Ами как какво, това са енергиите, вие не ги ли виждате?. Те са навсякъде – около камъните, около растенията, цветята”. Ние малко се шокирахме. Повечето аз бях шокирана, а мъжа ми реагира по-сокойно, беше по-подготвен. След като научихме за това, Дария ни заведе в парка, седна в поза лотос, която до тогава не бях чувала – нищо не знаех за пози, нито за учения, практики. И каза – сега ще направим най-хубавото – ще свържем сърцата си със Слънцето. Вие много имате нужда от това, защото сте доста твърди, забравили сте откъде идвате, а аз съм дете, което съм ви избрала и искам да ви покажа неща, които ще са ви полезни. Започна да ни говори за това, че сме много твърди, че е погрешно да мислим с главите си, вместо със сърцата си. Тогава още не знаех какво се случва, защо се случва, трябва ли да правя нещо. Това се случи през 2007 г.

След това обаче се появиха едни много силни енергии в мен, които така и не успях да разбера за какво ми се дават. Реших да отида да се изследвам при д-р Игнат Игнатов, който ми направи снимка с кирлианова фотография. Установи се че имам аура на 20-годишен лечител, тоест – че мога да лекувам. След като разбрах това, взех решение да започна да се занимавам с лечителство, за да мога да помагам на хората. С течение на времето обаче осъзнах, че правилния начин да помагаш на хората е да им кажеш и покажеш какво те сами да правят, не да ги лекуваш, а да ги научиш сами да се лекуват. Не трябва да се намесваш в тяхната енергия и да ги лекуваш. Всяка намеса в чуждата енергия е неправилна, трябва да дадеш насока, да им покажеш. Силата не е в лечителя, неправилно е да се възхваляват отделни хора като по-специални, по-висши, гурута. Всичко това, което е дадено на хората, то е дадено за всички – всеки е в състояние сам да се лекува, стига да разбере за какво става въпрос, как да го направи и да си повярва. Защото ние вървим към едно колективно съзнание. Не може да създаваме и подхванваме и водачи и гурута – така само слагаме прегради между хората. А когато кажеш на хората, че всички сме еднакви, равни, едно цяло, че всеки е достатъчно могъщ за да твори сам своя вселена, тогава виждаш в хората вярата, невероятното усещане, че могат да се справят с всичко, с всички трудности, че няма никакви спирачки пред тях. А когато им кажеш “ела да те излекувам, дай 50 лв.”, това в най-добрия случай ще им реши частично проблемите, но явно след това пък се отварят други проблеми. Ти си разрешил един проблем, но веднага след като го излекуваш (на друг човек), идва друг проблем и той е на по-високо ниво. Затова и се отказах от мечтата ми да имам център за лечение и да лекувам хора.

2. Това означава ли, че хората които лекуват чрез различни методи всъщност не правят най-добрия избор? А дали и някаква негативна енергия не се връща и към тях тогава?

Да. По онова време Дария (малката дъщеря) ми каза “Мамо, ти знаеш ли, че когато започнеш да лекуваш, нещо винаги ще остава след това в теб. Може да е едно зрънце само, но то ще остане в теб. И когато започнеш да лекуваш много хора, това зрънце се увеличава все повече и повече и става черно. Ти наясно ли си с това, което започваш да правиш? Искаш ли твоята хубава, бяла енергия да бъде помрачавана от негативната енергия на другите хора? За да им е дадено такова изпитание на хората, Господ явно така е решил.”

Ето един пример: Един човек решава да открадне някаква дамска чанта. Последните пари на жената са в тази чанта. И този човек после идва при теб да му помагаш. И ти помагаш – чистиш го. Обаче след като изчистиш този човек, той нищо не разбира от урока си и си казва “А, ами че то няма никакъв проблем, мога да продължа да си правя същото”. И така се получава един кръг. Той получава изпитание, обаче ти започваш да изчистваш от него нещата, заради които е получил изпитанието. А ти в случая изобщо не му помагаш, ами пречиш. Затова всеки трябва да направи своя избор. Моят избор беше такъв – отказах се да лекувам. Хората вече могат сами да се справят с проблемите си, дори с лечението си.Всички избори, които трябва да направим са в нас. Детето не ми каза какво да направя, какво решение да взема, а само ме насочваше с въпроси. Тя ми е казвала, че правото на избор е даден на всеки човек, от него зависи какъв избор да направи. Ако си зле, ако не се чувстваш добре – просто направи следващия си избор, Вселената е отворена.

3. Какви неща е споделяла Дария с вас?

Дария дойде с много информация. Говорила ми е с таква конкретика за планети, за измерения. Даже до 7-годишната си възраст ми е говорила много по-точно и ясно какво се случва във Вселената, какво ни предстои. Сега пак разказва много неща, но малко или много вече сме я вкарали в матрицата на 3D, на образованието, на живота – тя трябва все пак да свикне да живее тук на Земята. Но това какво е тя, откъде е дошла, какъв е произхода и миналото й – тя казва, че никога няма да го забрави.

Имаше един много интересен случай: излезе по телевизията информация за новооткрита планета, близнак на Земята. Тя изчака да мине цялата информация, която течеше по телевизията и ме изведе навън. Каза, че са казали само част от истината и започна да ми показва разни звездни формирования в небето и  да ми разказва за тази планета. 
Каза, че на тази планета има живот само в един определен отрязък, точно на линията между тъмното и светлото – така се изрази. Едната страна на планетата е бяла, другата е черна. Има едно червено слънце джудже, около което се върти обаче винаги от едната страна е светло и топло, а от другата е тъмно и студено. И аз се усъмних и започнах да търся информация в интернет – все пак по телевизията казаха, че планетата се върти. И наистина – всичко се припокри като информация. Да, планетата се върти, само че скоростта й на въртене към себе си и към слънцето е една и съща – синхронно въртене. Тогава за първи път видяхме че тя познава информация на ниво макрокосмос. Беше много интересно като каза за една от планетите “Ох, на тази планета ядат червеи, животните са им без опашки, колко неприятно. Добре, че вас съм ви избрала”

4. Двете ти дъщери са типични представители на две коренно различни нови деца, как се справяш с това – сигурно е част от мисията ти?  А какво казва Дария за нейната мисия?

 

Дария още като малка започна да ми разказва за всичките тези неща в големи подробности. Записвала съм много от нещата, които ми е разказвала в едни тетрадки. Тя в началото имаше голямо желание да говори на тези теми. Всичко излизаше от душата й, обаче аз не бях много подготвена тогава. Но въпреки това приемах всичко – та нали ми е дете! Вярваш или не – това няма да спре развитието на нещата-те си се случват. В момента в който осъзнах какво невероятно дете имах, как тя е дошла тук за да спасява не само мен, но и хората, сред които се движи, каква важна информация идваше чрез нея, исках да кажа на целия свят. Исках да разкажа на всички какви хубави неща ни чакат, за преходи, портали им говорех. И всички казваха “Ти си луда”. Голям отпор получих. И после осъзнах, с помощта и на мъжа ми, и на Дария, че тези неща не бива да се говорят така безразборно на хора, които не са готови. Всички искаме да стане най-доброто, но някои хора ще минат по друг път.  

Голямата ми дъщеря е индигово дете. С нея обаче не се справихме така добре, не я усетихме и разбрахме навреме, За индиговите деца казват, че са доста властни, с по-голямо его, своеволни, напористи и нетърпящи възражения. Имат си собствено мнение за нещата и отстояват своята истина. Но без това те няма как да успеят да разчупят този строй, трябва да са авторитети. Голямата ми дъщеря изобщо не признава други авторитети Даже си мисля, че нейната мисия е по-сериозна. Казва се Весела, на 23 години е – индиго. Те трябва да минат през тръните, да утъпкат пътя. Докато белите ангели като Дария вървят след тях. Индиговите деца се възмущават, съпротивляват се, не искат да ходят на училище, виждат неправдата, виждат всичките проблеми на обществото през собствената си призма, но искат да ги решат сами! Още в училище се опитват да ги вкарат в едни шаблони и модели, които децата не искат да спазват. Всички родители на такива деца започват да се тюхкат, да говорят как имат големи проблеми, обикалят по лекари, по психолози и психотерапевти и слагат децата си на медикаментозно лечение. За тях това са болни деца, които трябва да бъдат излекувани! Така стана и при нас за жалост. Признавам си, че направихме грешка – давахме й лекарства в продължение на 6 месеца, а изобщо не е трябвало да правим това! Отначало имаше едни странни втренчвания, после започна да прави припадъци и лекарите ни наплашиха, че ако не започнем да й даваме лекарства, няма да спрат тези припадъци. И ние взехме, че им повярвахме. А просто е трябвало една изчистваща програма, енергийно. При нея има много висока концентрация на енергия, Мисълта й тече толкова бързо, че буквално се получават искри, тя понякога не успява да изкаже с думи мислите. Това са много интелигентни, но и властни деца. И дойде момент, в който тя сама взе решение и спря лекарствата, беше само на 15 години. Каза ни “Рано или късно вие ще разберете, че сте направили грешка като ми давахте тези лекарства. Но сега аз сама поемам отговорността и вземам решение за живота си”. Децата индиго са много самостоятелни, те искат сами да откриват и изживеят нещата – да се удрят, да падат, да стават, сами да се отриентират. Не искат нищо наготово. Искат да се откъснат, да са сами и самостоятелни.

Хубавото в цялата работа е, че след тези ми опитности с голямата дъщеря, аз започнах сериозно да чета, да търся информация, да се образовам. Много хора говорят и пишат за тези деца, но малко са живели с тях. Индиговите деца са много самостоятелни, знаят си пътя и не искат никой да им се меси, знаят си мисията. Те много ни обичат, но не винаги го показват, не и по начина по който го правят белите ангели като Дария. Дария е винаги прилепена за нас, винаги иска да ни прегръща, да ни усеща, иска да демонстрира любовта си непрекъснато и да чувства любовта. Ако ги оставиш сами, те страдат. Когато ги откъснеш от духовното семейство което са избрали, те страдат, Особено като са по-мънички – 5-6 годишни. Всичките са невероятни деца, с ясно отворено съзнание за мисията си тук, но са разлини като същности. Едните проправят пътя, а другите внасят любовта след тях, хармонизират.

Децата индиго са невероятни учители. Те те учат на нещата, които трудно ще минеш сам. Аз преди време бях много милозлива и исках да помогна на всички, И дъщеря ми каза, че ако продължавам тка, няма как да се оправя в тази среда. Тези деца ти дават изпитания, които трябва да преминеш като опитност, а кристалите просто те обгръщат с любов. Толкова са чисти и крехки тези ангели на любовта, че понякога си мисля, че ще им е много трудно да се справят с тази чернилка, която още я има тук. Иска ми се хем да ги съхраним като душеност, хем да им помогнем да се справят с живота тук.

Моята мисия е свързана със спасяването на души в момента – хора които са объркани, мислят че са луди и не разбират какво им се случва в момента. Когато те попаднат в една осъзната духовна група, промените започват да текат много бързо – колективната енергия е толкова силна, че повдига всички. Мисията на Дария: тя си е избрала родителите при които да живее. Тези родители трябва да я приемат таква каквато е, да не я тровят с лекарства. Нейната мисия е да ни върне от там, от където сме дошли.

5. А тя откъде идва?

Тя често говори за Звезда. (ударението на Е, б.р.) Казва, че идва от там. Казва “Аз съм дошла да ви кажа да не се страхувате от смъртта, защото смъртта е само преход към по-доброто състояние. Вие защо толкова се страхувате? Нали след това ни очаква най-хубавото!” Първото, което казва, че трябва да изчистим са страховете ни. После да повярваме в себе си. Казва, че в момента започва да се отваря една нова безцветна енергия в сърцето. Тази енергия е пътя към тази нова трансформация, която идва, защото в тази безцветност се крият всички цветове. Чрез тази безцветност влизаме в едно състояние, в което с мисълта си започваме да строим един наш нов свят. (пустотата, нищото, точката нула. б.р.)

6. А как се чувства в този свят всъщност, как се чувства в училище?

Понякога съжалява, че тук вижда много черно, от това страда имунната й система, спада и енергийния й заряд. След като отиде на училище, тя се чувства много много зле. Налага се след това вкъщи да правим разни изчистващи процедури, защото тя казва, че в училище има много черно, много агресия, много метали и изкуствени материали, които не се отразяват никак добре на тези нови деца. Но от друга страна те сами са избрали да дойдат и да живеят тук точно в този момент. Тя казва “Аз имам изпитание и трябва да го издържа, защото аз съм го избрала.” Тя сама казва, че знае много добре, че е избрала този живот, родния си град, родителите си, средата в която живее.

Отначало отделих много време за да търся подходящо училище за нея. Казваха ми, че има подходящи условия в Америка, в Русия, в Китай. Обаче с времето осъзнах, че това е ненужмо. След като тя е избрала да дойде точно тук, значи тук трябва да бъде, за да изпълни мисията си. Тя много харесва Китай, знае, че там ще се чувства по-добре. Но ако се намеся и я преместя там, имам чувството, че ще попреча да изпълни мисията си такава, каквато я е избрала. Това би означавало да наложа своя избор и така да променя нейния. Тя ще си върви със съучениците си до там, до където е избрала.

Дария много обича да е с децата, не иска да се лишава от тях. Но нещата, които учат в училище, тя просто не ги разбира. Ето конкретен пример: правят контролно в училище. Дават им схема, разграфена на четири: камък, растение, животно, човек. И трябва да се реши теста – кое от изброените е жива материя, кое не е. Тя е писала, че всичко е жива материя. А според разбиранията на училището, това не е така. Другото неприятно нещо в училище са оценките. Тя казва “За мен оценките са съревнование. Никога не ни съревновавайте. Така изкарвате от нас лоши емоции”. Когато тръгнеш да съревноваваш децата – било в училище, танци, спорт – ти изкарваш злобата от децата. Няма такова понятие като добра спортна злоба. Това е негативна, разрушителна емоция. Дария не хресва това съревнование, цялата й същност се бори с това нещо.  

Дария казва, че когато влезе в голям град, усеща тъмните енергии от агресията и негативните емоции на хората, замърсяването на въздуха, многото коли. Хубаво е да се правят общности, в които да има по-добри условия за тези деца. Но това не е техния избор. Все едно да станем като хората, които отиват в манастири, ашрами, отделени общности. Живеят абсолютно изолирано, в среда, в която няма как да преживеят целия спектър от опитности, които ги водят напред в развитието им. Да, в такава стерилна среда можеш много да вдигнеш вибрациите си, но каква опитност получаваш, как опознаваш живота? Ами ако душата е избрала друго нещо и заради нечия чужда намеса не успее да ги преживее докрай – това ще предизвика поредното превъртане, поредното идване на Земята, отново, за да може да изживее избраните неща. И сега съм изправена пред сериозен избор – дали трябва да създадем общество, в което да се изолираме с тези деца и определени хора, или да сме тук сред хората, сред множеството и да спасяваме още души, които имат нужда от информация, търсят подкрепа и себеподобни, които да им кажат, че не са луди. Масата, може би около 80% от хората ни мислят за луди обикновено.

7. Какви други неща е споделяла Дария с теб?

Още в самото начало започна с едни въпроси: “Защо сте толкова твърди, защо мислите с мозъка си? Стига с тези мисли, махнете ги тези глави, мислете със сърцето.”. Някои от нещата, които ми казва са трудни за възприемане от хора, които не са стигнали до такова ниво. Разказва как ще имаме светлинни тела, как във Варна има портал, как ще минем през спиралата, как по време на тази спирала се закачат ДНК нишки, тогава се отваря и третото око и ще видим света в пълната реалност, вместо тази илюзия, която виждаме сега. Казва, че нещата, които ни се случват сега са просто сън. А в сънищата, които сънуваме са истинските неща. Казвала ми е “мамо, вие в другия свят няма да перете, няма да чистите и да правите неща, които не харесвате. Ще правите само това, което ви е на сърцето.” Разказва, че този Преход, който се разгръща в момента ще го минем с физическите си тела. Новите ни енергийни тела няма да са толкова видими, колкото ще светим. Според това кой на каква тема, с какви емоции говори, светва различна чакра и различен цвят. Това ми го разказа наскоро. Каза ми: “Ние ще се различаваме по светлината. Няма вече да мислите как сте облечени, кой как изглежда. Няма да има лъжа и манипулация, защото веднага нещо светва, което ще ви издава”.Казва, че телата ни ще станат толкова фини, че ще можем да преминаваме през всичко, дори през стени. Това сигурно звучи много странно и трудно за възприемане от логическия ум, особено за хора, които не са много запознати с промените. И не само това, всичко, което си помислиш – ще става, веднага се материализира. Например искаш някаква храна – веднага се материализира. Искаш да отидеш някъде – и вече си там.

За Дария е много характерно, че не познава и не признава времето. За нея няма време, няма минало, бъдеще. Знае, че ще го има този преход, но не може да каже точно кога. Никой всъщност не знае това с точност. Това явно ще е изненадата на Създателя.

8. Какво знае за Прехода тя, как ще се случат нещата?

Говори за спирала. Във Варна има портал, през който ще преминем. На много места има портали. По време на този процес влизаме в процес на спирала. Там вече колко време ще седим – никой не може да каже. Много зависи кой на какво ниво съзнание е. Ще има и хора, които ще влязат в спиралата, но ще се върнат от там. Защото страха от непознатото, от това, което се случва, ще върне някои хора. Трябва да сме с отворени сърца. Това което ще ни се случи е невероятно. Но страховете са нещото, което може да ни попречи. Затова спасяването на душите е толкова ключово. Трябва да се говори на хората, трябва да има информация, да започнат да се подготвят.

9. Как да се подготвят?

Могат да се подготвят много просто. Само чрез две неша. Тя каза: Отворете сърцето, любов и светлина. Няма друго. Съвсем простичко е. Всичко останало е една илюзия, различна за всеки.. и всеки си влиза в неговата измислица. Колкото и да се чистиш и освобождаваш от привързаности, страхове и тъмни емоции, все пак си в 3Д. Тук има разни конфликтни ситуации, неще които те изнервят, материален живот – пари, дрехи, храна. Трябва да изкарваш пари. Пак си в земните дела и изпитанията ти вървят. Но паралелно с това, трябва да се издигаш в нивата. Колкото са по-големи трудностите които преодоляваш, ти се качваш на по-високи нива. Дария казва – трябва да минем през всички трудности, защото на следващите 12 нива, нещата са съвсем различни.  
 
10. А какви са типичните особености, с които се характеризират промените, които стават с нас, с телата ни?

Промените, които се случват с мен и с Дария на ниво физическо тяло са доста странни… Тя има.. ами няма как да го кажа по друг начин – има отвори по главата си, на чисто физическо ниво. Като дупки в твърдата кост – съвсем меки части. Има ги при всички от семейството. При мен има три такива меки “дупки”, но при нея са на много места. Това също й създава понякога дискомфорт, боли я. Казва ми, че започваме да излъчваме вече лъчи през тези канали. Мен лично тези промени ме карат да спя. Особено често през деня. Започват да ми пищат ушите, приижда информация. Имаше дни в които нещо ме разсейваше, трябваше да стана, разсъних се и усетих процеса много болезнено! Така че искам да кажа на хората да са спокойни, да приемат тези трансформации, но ако тялото им иска да почива, ако им се спи – него го направят, да не се съпротивляват, защото иначе процесът може да бъде много дискомфортен и дори болезнен.

Всичките тези промени се случват с енергията която идва от Слънцето. Дария ми обясни всичко. Като има магнитна буря по телевизията обикновено  казват “Пазете се, стойте вкъщи, не се излагайте на слънце”. Обаче всичко това е подвеждащо и заблуждава хората, не е вярно. Това са едни частици светлина, които пристигат при нас за да ни изчистят и трансформират. Хората го чувстват силно и понякога дискомфортно, защото енергията е много силна, телата ни са замърсени, а в момента става изчистване и трансформация както на духовно, така и на физическо ниво. Когато отидем на лекар обаче в момента, с тези ни болежки, лекарите само експериментират с различни лекарства, но са безсилни да помогнат. Ако човек е толкова вкопчен в лекарските методи и послуша да се натъпче с лекарствата – най-много да си влоши състоянието, да си смъкне вибрациите до ниското ниво на лекарството – на химията. Така че по-добре да изчакат хората да отмине дискомфорта, да не посягат към лекарствата, или да потърсят други алтернативни методи за лечение – хомеопатия, билки, добавки.

11. И това всичкото ти го казва Дария, така ли?

Ами то вече сме сляти ние двете. Ние вече 9 години споделяме всичко, заедно сме непрекъснато, няма как да не се слеем. Вече сме едно цяло. Това, което идва към нея като информационен пакет, се прехвърля и към мен, и тези неща, които тя не успява да ги изкаже с детския си речников запас, ми го прехвърля на мен. Аз не ги виждам нещата, които идват към мен, но ги усещам – това дава много по-цялостна информация. Невероятен синхрон и единение постигнахме. Това което ни предстои е нещо невероятно. Тя казва нещата по нейния си начин, по детски, а аз успявам да ги обясня така, че да се разберат от всички. Макар че често Дария казва такива неща, които смайват хората. Вярвайте в децата си, слушайте ги, те са ни учители. Те притежават новите кодове. Те идват от много високи нива, от много висока вибрация. Само при мисълта, че от толкова висока вибрация са избрали да слязат на нашата – само това е достатъчно доказателство за любовта и мисията, която имат те тук.

За да ни каже всичките тези неща, за да бъде с нас, тя си сваля енергията, за да може да трепти на нашата честота за да я разберем. А от това не се чувства добре, започва да изпитва стрес, притеснява се от много хора. Но когато се чувства спокойна в по-малка компания се отпуска и казва много неща. Каза също, че вече хората които знаем за тези неща, за новите деца, за мисията им- трябва да говорим с повече хора. Най-интересното е, че аз вече не я приемам само като мое дете, а като дете на всички. Тя самата понякога се обръща с “мамо” към някои от по-близките ми приятелки. Ние сме от едно духовно семейство. Всички сме в това семейство и сме си някакви близки роднини. Повечето деца които идват знаят за какво става въпрос.. но много от тях не помнят, а някои избират и материалното. Но сега, с тези трансформации – всички деца ще започнат да си спомнят!    

В момента е пълно с такива деца като Дария, но не всички са готови да се отворят, защото направо си е страшно за тях – все още е много черно, много негативна енергия има. Но децата се усещат взаимно и когато стане дума за такива неща, веднага наострят уши, познават прекрасно тези теми. Когато Дария е сред другите деца – видях го вече – сякаш всичките стават на нейното енергийно ниво, сякаш агресията се стопява. Това, което се излъчва, обгражда всички и те започват да вибрират на едно ниво. С тази разлика, че другите деца още не говорят. Дори и ние – с нашите закостенели схващания, предразсъдъци, стресове и страхове – ние също ставаме като нея. Ние сме си в дома чрез тези деца – забравяш за всичките ненужни неща, които те тормозят и просто живееш на честотата на любовта. Ето това е петото измерение.

Следва продължение…


източник: http://www.svoizbor.com

Последно променена в Неделя, 17 Февруари 2013 20:38