Четвъртък, 28 Февруари 2013 21:42

10 болести предаващи се по духовен път

Написана от
 

1. Духовната бърза храна. Когато духовността се смесва с културата, която цени скоростта, многозадачието и получаването на светкавично удовлетворение, то получаваме духовна бърза храна - фаст фууд. Тя е в резултат на широко разпространената и напълно разбираема фантазия, че можеш да се освободиш лесно и бързо от страданията. Но трябва да ни е съвършено ясно - духовната трансформация не става от раз.

2. Изкуствената духовност. Тя се проявява в това, че човек разговаря, облича се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек. Това е имитация подобна на плата, имитиращ леопардовата кожа.

3. Объркана мотивация. Макар и стремежът ни за растеж да е винаги истински и чист, той често се смесва с по-низши мотиви, включително желанието да сме любими, желанието за принадлежност, за запълване на вътрешната празнина, убеждението, че духовният път ще отстрани страданията ни и духовните амбиции са желание да бъдеш особен, най-добър и единствен по рода си.

4. Отъждествяване с духовния опит. В този случай егото се отъждествява с духовния опит и си го присвоява за себе си. Ние започваме да вярваме, че въплъщаваме това преживяване, което някога ни се е случило. В повечето случаи тази болест е мимолетна, но при хората, които се смятат за просветлени или/и стават духовни учители, тя дълго се задържа.

5. Одухотворяване на егото. Тази болест възниква, когато самата структура на егоистичната личност се отъждествява дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се появява бронирана егоистична структура. Когато егото се одухотворява, ставаме неуязвими за помощта, новата информация или конструктивната обратна връзка. Ставаме непроницаеми и духовния ни растеж спира - и всичко това в името на духовността.

6. Духовни учители на конвейр. Има няколко широко рекламирани духовни традиции, произвеждащи хора, считащи се за просветлени или учители, което на практика не е така. Това е някакъв духовен конвейр, където с малко сияние, излъчване и хоп, вече си просветлен и готов да просветяваш околните. Проблемът не е в това, как учат тези учители, а в това, че се представят за духовни майстори.

7. Духовната горделивост. Тя възниква, когато практикуващият след многогодишните напрегнати усилия наистина достига някакво ниво мъдрост и използва това си постижение, за да оправдае отсъствието на по-нататъшна практика. Усещането за духовно производство е още един симптом на тази болест, предаваща се по духовен път. Той се появява като фино усещане, че "аз съм по-добър и мъдър от другите, аз съм по-висш, защото вървя по духовния път".

8. Колективното съзнание, наричано е също и групово мислене, е психологически култ или болест на ашрама. Това е коварен вирус, приличащ по много свои елементи на традиционната съ-зависимост. Участниците в духовната група сключват помежду си изтънчена и неосъзната договореност, как е правилно да се мисли, говори, облича и действа. Личностите и групите, заразени от колективното съзнание, отхвърлят другите личности, ценности и обстоятелства, които не съответстват на техните неписани норми и правила.

9. Комплексът на избрания. За съжаление, комплексът на избраните, не се отнася само за евреите. Това е убеждението, че "групата ни е по-духовно развита, силна и просветлена, накратко - най-добра от всичките". Голяма е разликата между разбирането, дали си намерил правилния за себе си път, учител или съ-общество и дали си намерил "Единствения".

10. Смъртоносният вирус "Постигнах го". Тази болест е много опасна, защото може да е смъртоносна за духовната ни еволюция. Убеждението, че си постигнал целта на духовния път, означава психическо вкаменяване на духовния ни прогрес. Започнем ли да вярваме, че сме постигнали края на пътя, по-нататъшното ни развитие приключва.


източник: Йосиф Йоргов http://yosif.net/

превод: Анита от http://all-yoga.ru/

Последно променена в Четвъртък, 28 Февруари 2013 21:52