Неделя, 14 Юли 2013 21:20

Приемане на уникалното многообразие

Написана от
Веднъж пред очите ми попаднa тази картинка и си помислих, че e нагледна илюстрация за съществуването на две съвършено различни гледни точки към един и същ предмет.

    А съвсем неотдавна ми дойде на ум, че тази картинка илюстрира и още един трети поглед към предмета. Погледът, в дадения случай, като че ли е oт по-високо и отстрани към плоскостта на двата предишни.
     Тази способност за виждане изведнъж донася ново качество – разбирането за относителността на всеки от предишните и едновременно единството в предмета на разногласията. Освен това след първата крачка вече е някак по-лесно да се допусне и следващото - съществуването на поглед от още някакъв, недостъпен за нашето разбиране и възприемане ъгъл, който открива съвършено друга проекция на същия предмет. Или съществуването на поглед на наблюдаващия тази картинка и наблюдаващия на наблюдаващия, и така до безкрайност. В живота всичко е построено по аналогичен начин.
    Още щом в някакъв момент от развитието си придобием способността да се издигнем над личния си (единичен) поглед към нещата и да видим макар и още един. И което е още по-важно, преставаме да смятаме своя за правилен, а другия – не. И допускаме неговата равновероятност и нещо повече - равноправност с нашия, с което светът поразително се променя.
    Той престава да се дели на „десни“ и „леви“, правилни и неправилни, черни и бели, свои и чужди, правоверни и неверници, въобще на вярващи поне в нещо и невярващи в нищо.Той въобще престава да се дели.
    Това не значи, че светът престава да бъде дуален – това е единствения начин, по който можем нещо да познаем в този свят (Напълно допускам, че може да съществува свят и с недуален начин за познание). Но той престава да бъде антагонистичен. Полюсите във вашите очи престават да спорят помежду си, отстоявайки своето и само своето право на съществуване. Те стават единни и неразделни, едновременно допускайки „три-алността“, „четири-алността“, и въобще, „много-алности“.
    Това, от една страна, значително опростява живота, усложнявайки го от друга (което е напълно в духа на господстващата дуалност в света).
    От една страна, ние преставаме да се борим с вятърни мелници, разбирайки, че те имат същото право на съществуване, както и ние самите, и това ни спестява огромно количество енергия за същото знание, за радостта и за себе си. От друга страна, светът губи еднозначността и определеността, с които винаги е по-просто да се живее. Правилата стават по-несигурни и не изискват безпрекословно подчинение, както по-рано, а по-скоро осмисляне, което е работа. И далеч не винаги проста.
    Но извън това, света придобива нови цветове и звуци и техни нюанси. Той много повече разкрива пред нас своята красота и съвършенство във всичките си привидни противоположности и в цялото си многообразие. А това ни дава много повече поводи за радост и удоволствие, към което всички ние, в крайна сметка, се стремим.
    Разширяването на погледа ни към света и красотата му подпомага много нашето разбиране и възприемане.

    Ян Лисаков

 


източник: http://yosif.net/
превод: Нона Григорова от http://ianlisakov.ucoz.com/

Последно променена в Понеделник, 15 Юли 2013 14:01