Четвъртък, 30 Октомври 2014 13:15

Случайностите - висша проява на Божията воля

Написана от
Много от нас наричат “Съдба” случайностите, които преобръщат живота ни! Но дали наистина вникваме и вярваме в тайнствената сила, която направлява живота ни?

 

При всички случаи този въпрос заслужава внимание и не случайно забележителни личности са изследвали този феномен.

Например швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг години наред е събирал примери за необичайни съвпадения. През 1952г. той публикува есе, в което твърди, че “случайностите се случват много по-често, отколкото предполага теорията на вероятностите”! Според Юнг “голяма част от съвпаденията са дело на непозната сила, която се стреми да установи всеобщ ред. Въвежда и термина синхрония, за да обясни факта, че наглед несвързани събития се оказват неочаквано свързани едно с друго”!

Откритията на Алберт Айнщайн в началото на двайсти век, разбиват Нютоновата теория и доказват, че материята всъщност не е твърда, а представлява свита до голяма плътност и получила форма енергия.

Така ние съществуваме във вселена изградена от динамични енергийни полета, които постоянно си влияят и дори предопределят.

Дали това не означава, че хората които срещаме “случайно” не променят вектора на собственото ни развитие? А дали ги срещаме “случайно”?

Разбира се, че не! Но може би е интересно да анализираме случайността, като причинно-следствена връзка, “награда” за духовното ни развитие.

Физикът Дейвит Бом излага хипотезата си в “Ескуайър”, че частиците, хората си взаимодействат постоянно и, че “всичко в света е свързано с всичко - с минало, настояще и бъдеще”. Това той нарича - всеобщ ред и обяснява явлението при което различни личности развиват еднакви идеи, ако между тях съществува съгласие.

Интересно е да се узнае, че други физици през миналия век са доказали, че субатомни частици, които “са реагирали веднъж помежду си, могат повторно да реагират една на друга след повече от хиляди години, и то на разстояния от хиляди години”.

Ако се замислим върху смисъла на “случайността” и съответните последици, дали не бихме могли да я предвидим или предотвратим, при условие, че ни носи болка и разочарование?

Като човек и астролог аз вярвам в свободната воля и съдбата едновременно.

Виждала съм в своята практика на астролог , как “случайности” преобръщат живота на хора, които са обективно в “период на изпитания” според звездната си карта и не мога да не се съглася с твърдението, че “случайностите” слагат “ред в хаоса”, направляват ни по пътя на духовното ни развитие.

Но изходът е различен в зависимост от свободната воля.

Слава Севрюкова пише - “Протичането на живота е строго предопределено. Спохождащите ни събития не са произволни, а заслужени. Възможният избор се свежда до това - да ги реализираме с добро или зло.“

Всички ние имаме своите големи и малки “случайности” преобърнали живота ни, но ако погледнем назад и се запитаме с какво сме ги заслужили, вярвам, че сами ще прогнозираме своята “нова награда”.

Последен цитат от Юнг, без коментар: “Това явление синхронност е усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и случайности. Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетелстват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Ние не сме се озовали тук, в този живот, по силата на някаква случайност, за да разиграваме безсмислена драма. Нашият живот има предназначение, съдбовна предопределеност. Водени сме от мистично провидение.”

Всъщност мисля, че всяко нещо, което ми се е случвало – и добро и лошо, всеки човек, с който съм се запознавала е било сякаш предварително замислено и подготвено по съвършен начин до най-малка подробност, за да бъде животът ми такъв, какъвто трябва да бъде.

Както казва Дийпак Чопра: „Всичко във Вселената е в заговор за сътворяване на личната ви съдба.“

Несъмнено, тъй като всичко във Вселената е свързано и няма изолирани обекти, ние с нашето съзнание и подсъзнание въздействаме на всичко, което се случва и ще ни се случи. Хората и обстоятелствата, които привличаме отговарят на нашия вътрешен свят, на същността на подсъзнанието ни. Дори и „лошите“ неща, които не ги искаме, всъщност ги създаваме чрез дълбоките си убеждения, залегнали в подсъзнанието ни.

Въпросът е КОЙ и КАК синхронизира моите намерения с намеренията на  другите, въздействието на моето подсъзнание и на подсъзнанието на останалите? Кой организира стичането на различните обстоятелства по такъв начин, че всеки да получи своето в точния момент и всеки да извърви  Пътя си?

Синхронизъм има навсякъде в природата. Например сложните и прецизни движения на птиците в ятата и на пасажите риби. Няма водач, който да ги напътства. Рибите не си мислят – „сега тази пред мен се обърна наляво, значи и аз трябва да се завия наляво“. Но всичко става едновременно.

„Моменталната  съгласуваност, която обикновено наблюдаваме при птичите ята и при  рибните пасажи, идва от духовното ниво, организиращо нелокализирания интелект във виртуалния свят. Резултатът е синхронизъм, или същества в пълно съзвучие със заобикалящата ги среда и помежду им, танцуващи в ритъма на космоса.

Този синхронизъм се хореографира от велик, всепроникващ разум, съществуващ в сърцето на природата, и той се проявява във всички нас чрез онова, което наричаме душа.“ Дийпак Чопра в „Спонтанното удовлетворяване на желанията“

Синхронизъм има по-често при животните, защото те са по-близо до природата на нещата.

 

Но как все пак се създава този синхрон? Как се създава ред в хаоса?

Отговори на тези въпроси намираме в много духовни учение, но за мен най-достъпно го обяснява Дийпак Чопра. Той съчетава Мъдростта от най-древните учения и най-новите постижения в квантовата физика и с различни примери асоциации ни предава достъпно информацията.

Ние не проумяваме как и защо всичко се случва и как стават „случайните“ съвпадения, защото живеем на физическото ниво.

А както казва Дийпак Чопра, Битието има три нива:

Първото ниво е Физическото – светът, такъв, какъвто го познаваме – материя и предмети с твърди очертания и включва всичко, което можем да усетим с 5-те си сетива. Всичко е триизмерно, има начало и край, причина и следствие.

Второто ниво е Квантовото ниво и се състои от информация и енергия. То включва всичко, което не може да бъде докоснато и усетено със сетивата ни – като нашия разум – мисли, емоции. На това ниво всичко, което  възприемаме на физическото ниво като материя, всъщност не се състои от нищо друго освен от информация, съдържаща се в енергията, тряптяща с различни честоти. Причината да не виждаме тази енергийна мрежа е, че енергията трепти прекалено бързо, а сетивата ни функционират твърде бавно и регистрират само част от енергията или струпвания на информация и я виждаме като стол, маса, моето тяло и т. н.

На квантовото ниво няма граница между нас и всичко останало в света. Всичко, което смятаме за твърдо, всъщност трепти навън и навътре. Единствено в нашето съзнание ограничените ни сетива създават твърдия свят от енергията и информацията.

Третото ниво е Нелокализираният свят. „Това ниво се състои  от интелект, съзнание. То би могло да се нарече виртуална реалност, духовна реалност, поле на потенциалност, универсална същност или нелокализиран интелект.“

Точно както информацията и енергията сътворяват физическия свят, този нелокализиран свят(без определено място) създава и оркестрира активността на информацията и енергията.

Именно от това ниво се създават синхроничностите. Защото в това ниво няма определено място, няма разстояние, няма време, няма начало и край, всичко съществува едновременно, всичко е едно цяло.

 

Явленията в нелокализирания свят имат 3 важни особености, които ги отличават от явленията във физическия свят:

- имат акаузална връзка – т. е.  едното не поражда другото, но все пак те са свързани едно с друго, сякаш танцуват на една и съща музика без да общуват помежду си.

- съотношението между тях е неотслабващо, разстоянието не съществува. Примерно във физическия свят звукът от някакъв инструмент става по-слаб  ако се отдалечаваме от него. Но в нелокализирания свят няма значение накъде и колко се движите, звукът пак ще се чува също толкова ясно.

-  явленията в нелокализираният свят не се нуждаят от време, за да достигнат до някъде. Те не следват законите на класическата физика. Няма нещо, което да пътува. Всичко е в мигновена връзка.

 

Дийпак Чопра : „Нелокализираният интелект е навсякъде веднага и е способен да предизвика многобройни ефекти едновременно на различни места.

Именно тази виртуална реалност организира и синхронизира всичко в света. Следователно това е източникът на съвпаденията, които са толкова съществени за синхроничната съдба.

Когато се научите да живеете от това ниво, ще можете да осъществите спонтанно всяко ваше желание. Вие можете да сътворите чудеса.“


Когато започнем да навлизаме в това по-дълбоко ниво и внесем там своето НАМЕРЕНИЕ, то започва да оркестрира цялата съзидателност на Вселената и да създава съвпадения.  Защото от това ниво всичко е въззможно.

 


източник: http://horoskop-astrom.com/http://sebepoznanie.com/

Последно променена в Четвъртък, 30 Октомври 2014 14:15