Четвъртък, 02 Август 2012 11:11

Без дуалност

Написана от
Струва ми се, че много главобъсканици около нас, са свързани с един нюанс на т.нар. просветление. Хората искат просветлението и си мислят, че е резултат на нещо.

     И че е нещо от вида свръхестествените способности на супергероите. Затова се опитват да разберат, как да го постигнат и да го получат.

    А същността е в това, че става дума не за резултат, а за процес – просто тотално освобождаване на възприятията със осъзнато присъствие. Но за това и говорят (слава богу, някои). А ето, кой нюанс искам да отбележа (за него някак си всички мълчат като риби).
    Ключът към просветлението е удовлетвореността от настоящето (приемането му) до степен въобще да не възниква импулса да мислите за нещо (обикновено ни се иска да мислим, когато нещо не е наред). Ако не сте удовлетворени (ненапразно всички толкова търсят просветлението), то приемете и това (така или иначе не можете да противодействате), но приемете ли всичко, това всичко се разтваря (съществува определена инерция, и затова е нужно определено време за целта).
    Когато се опитваме да решим проблемите, ние само инвестираме вниманието и енергията си. И всички практики като цяло също са безсмислени (последните замаскирвания пред самия себе си и Бог). Нищо не е нужно освен това да бъдеш себе си (вярно, нужно ти е да навлезеш дълбоко в себе си – да слушаш сърцето си, така да се каже).
    Удовлетвореността, че сме истински хора, можем да изпитваме периодически или чрез някакви практики, или от любовта, или от красотата на природата и т.н., но това са кратки моменти. А за да живеем така, трябва съзреем (да задълбаем, да се наиграем във всичко при удовлетворяването на цялата тази гоненица и суета, да реализираме всички свои желания, амбиции и всичко, което като цяло надделява в човека, и да съзреем) затова трябва просто да живеете изцяло. Така, както точно на вас ви се иска.
    Можете да правите всичко, ако това е, което искате, може нищо да не правите, ако не ви се иска. Не се опитвайте да променяте настроението и състоянието си – това е път без изход. Приемете го и не прилагайте никакви усилия. Приемайте не с главата (ума), а със сърцето (чувствата).
    Същността на всички неща е в това, самият действащ да удовлетвори желанието си и разбере, че той вече е добър и такъв, какъвто е, че всичко не е толкова лошо и не е толкова важно. Тогава ще има спокойствие, пълно приемане с всичко произтичащо от това. Но ако искате да „живеете”, а се спирате, няма никаква полза. Правете всичко, което първоначално възникне у вас (ако възникне).
    И не си пълнете главата с всички тези въпроси за отъждествяване с нещо висше, с висшите енергии, светлината и т.н. (защото повечето прекалено се вживяват в това, като се опитват да разберат, с какво и кого се отъждествяват, дали са достатъчно отъждествени и с това ли точно).
    Няма смисъл от това. Важно е състоянието, а не умственото знание за него. Не разбирането, а яснотата и безметежността на съзнанието.
    Иначе тук общуваме с МНОГО УМНИ ХОРА. Толкова умни, че и на будалите им омръзва да ги слушат. На тях им е приятно всичко това, да преливат от пусто в празно, само заради удоволствието и усещането, колко са умни в сравнение с другите. Нищо лошо, разбира се, но ако сте толкова задръстени (не дай боже), то осъзнайте и това също. Между другото, обикновено, това са нормални хора, станали заложници на ума си. Те може и да имат опити за просветление, но то отново им убягва по тази причина. Те не са готови да се разделят с разсъждаващият си ум – прекалено много си го обичат. Дори и да се прикриват с това, че мислите не са техни, че това е част от настоящето също и т.н. и да обясняват, в какъв смисъл това е така.
    Важно е само, че те сами бягат от това (дори и да го скриват), и така не могат да се успокоят в крайна сметка и да изведат енергията от ума си (а това е крайно важно). Нищо нямам против тях, (както казвам, често те са прекрасни сами по себе си, както и всички ние), дори напротив – бих искал те да се освободят, за да не пречат сами на себе си и да не объркват другите.
    Не съм тук, за да раздавам присъди, просто ми се струва, че тези нюанси могат да помогнат на някого. На мен биха ми помогнали, ако бях намерил нещо аналогично, когато имах нужда от това.
    За всеки случай, предварително ще кажа, че за нищо не претендирам, с никого не споря, не искам, и няма да споря. Изобщо – желая на всички това, за което идват тук (макар че всички вече го имат, но просто не сме свикнали да го ценим).
    

Превод: Анита от http://www.znaxar.com/knigi-stati/19404-nedvoystvennost.html

 

 

 

Последно променена в Понеделник, 18 Февруари 2013 00:16