Четвъртък, 14 Март 2013 10:31

Лечителят Никола Стоянчев: "Посветен съм в най-великата тайна. Същността на всичко е Бог."

Написана от
Едва ли има вече човек, който да не е чувал за лечителя Никола Стоянчев. Наричат го “Чудотворецът от трите планини”, а личните истории на изцелени от него хора ме заливат всеки ден. Ако го погледнете – изключително семпъл, скромен и тих човек, но когато отвори уста и заговори – всяка клетка от съществото ви затрептява с вибрациите на добре познатата божествена истина, закодирана в нас. В какво се изразява неговото лечение, как е получил дарбата си и какво се случва с нас, когато изцелението тръгне – ще разберете от разговора ни с него.

Интервю на Мартина Иванова

 

1. Здравей, Никола. Би ли се представил – кой е Никола Стоянчев?

Аз съм това, което е дал Господ. Аз съм човек, който знае за Господ. Непосредствено. Който знае за това, че светът е божествен, че човек е божествен. Който знае за единството на света, че човек има за същност Христос, но тъй като Христос и Отца ми са едно, тогава човек има за същност целия свят и всички възможности, и всички сили. Ако целият свят изчезне и остане само един човек, светът ще бъде върнат. Толкова огромна сила се крие в хората. Знам, че болестите ни възникват и поради нашата свободна воля. Поради това, че човешкото същество, ако и да има за същност Господ, се изявява като човек, който опознава Божественото, опознава света и търси път за себе си и за другите, и така греши. Аз съм човек който знае, че човешката проблематика е Божествена и пътя за разрешаването й, независимо дали говорим за здраве, бизнес, политика – винаги става въпрос за Господ. Тоест ние нямаме проблем с нещо друго. Ние имаме проблем с това, което съм – АЗ.

 

2. А защо изобщо имаме проблеми? Казваш “проблематика” сякаш човешкото същество по програма идва с проблеми още от раждането?

Човекът има проблеми. Господ няма. Значи този, който ти е същност – няма проблеми. Ти имаш проблеми. И тъй като Той е сам, няма как да нямаш проблеми с него. Тоест това на което се натъкваш, това, което искаш да разрешиш – икономически, социален, здравен проблем – каква е неговата същност? То не би могло да има друго за същност, освен този, който е сам себе си. Нали създавайки света от себе си, няма как да не е винаги Създателят. Логиката е такава. Ако има един самотен създател на една самотна вселена – реално създавайки я от себе си, няма как Създателят да не е същност на всеки пиксел от времето и пространството на тази вселена. Ето – и аз и ти сме изградени от безброй такива точици, които поотделно са Господ. Така че – в нас е затворено всичко. Ние където и да отидем, вървим с нашата банка безкрайни знания и възможности, и ползваме много малко от нея на този етап. Но повелята, която е отправена към нас е “Искай и ще ти се даде”. На каквото и да се натъкнеш, дори да не е веднага, а след време – виждаш мъдростта на Бог. Виждаш колко мъдро всичко е направено. Как мъдро действат законите, които управляват видимия и невидим свят.

Когато дойдоха при мен първите пациенти след моето посвещение, когато застанех пред аудиторията, аз чувах това: “Кажи му, че съм болен от това, това и това”. И после да ти кажа: "Кажи ми, че съм си болен от нещо, което съм аз". Тоест нещата излизат и се затварят в единството навсякъде. Затова рака е нещо, което Съм, множествената склероза е нещо, което Съм. Няма нещо, което да не Съм. Тогава как ще се лекуваш от Мен?  Нима можеш да пребориш Господ Бог? Ти, който си мое следствие? Не. Ако ми проглушаваш ушите хиляди години, че Съм любов и светлина, то тогава сигурно трябва да ти реша проблема.

 

3. Така ли се решават проблемите – с любов и приемане?

Абсолютно. Не мога да лекувам, ако чувствам някаква омраза, или безразличие към хората. Бог винаги е давал да усещам много фина любов, понякога дори бурна към това, което е представено пред мен като страдащи хора. По време на лечението се появяват миризми. Това е едно откровение за което много велики умове на тази земя биха дали целия си живот да го усетят. Защото появата на тази миризма отникъде, без да има сугестия за една или друга миризма, всъщност е проява на творческата същност на света. Така както е сътворена тази миризма, така е сътворен и всеки атом. Така може да се възпроизведе всичко. Аз съм геолог и ние геолозите спорим по темата нефта какъв произход има – минерален, или органичен, или някакъв друг. Той може да се образува до безкрайност по този начин – както миризмите, както и всичко останало. Животът няма край, животът е СЪМ и мога да се произвеждам, каза Господ. Това е. Ако напишем със словото любов, светлина, каквото и да е... смърт да напишем – кой ще бъде същност на словото? Пак Господ.

 

4. А какво означават тези миризми, които се появяват? Някои са приятни, други – не. Сякаш са различни за всеки човек.

И в двата случая информацията е добра. Когато имаме лоша миризма, това говори за нещо лошо, което излиза. Както това момиче, което имаше астма. После й олекна и замириса на хубаво. Като има лоша болест – миризмата също е тежка, неприятна. Някой път и аз усещам тези миризми. Когато започне лечебния процес, тази миризма постепенно отстъпва…

 

5. Какво правиш ти всъщност когато лекуваш?

Разговарям с Бог. Аз съм посветен в най-великата тайна за Господ. И аз винаги срещам Него в теб. Ти си тази, която Той е дал да бъде тук. Аз много ясно го слушам. И той казва “Мене виждаш, нали? Аз Съм”. Явявайки се божествени, ние сме сродени с всички светове – тоест с минералния, растителния, животинския, духовния. Всичко това сме си ние. И не е глупаво да разговаряме със зеленчуците, с животните, цветята, със земята, със събитията, които има да стават. Ако има урагани, земетресения – ние можем да говорим с тях – да станат по начин по който да не ни навреди. Но хората не знаят за това. Не знам защо. Защото Господ е дал забрава. Ние не си знаем дори средновековната история. Някой ден Бог ще даде прозрение за това как са ставали нещата и тези петна ще бъдат изгладени.

 

6. Добре, всички сме едно, от Бог сътворени и после разделени. Но ако ти, откъснал се от Едното си си спомнил, може ли и останалите подобно на теб да си спомнят и да започнат да лекуват себе си?

"Може, ако дам" – казва Господ. Всичко може. Но Господ е дал да се прояви Духът за обща полза. За един да бъде писател, журналист, лечител, слово на мъдрост, слово на знаене. Всичко това го прави един Дух и той разпорежда както си иска у всеки. Единият човек да е полезен и необходим с едно, друг със друго. За да се грижим поотделно един за друг и да се обичаме. Както е казал в своето обръщение към коринтяни апостол Павел: “А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И ако страда една част, всичките части страдат с нея.” За да има служене – има различни дарби и различни служби. Но Господ винаги е един и същ, който върши всичко у всички.

 

7. Много хора казват, че когато лекуват другиго, част от неговата болка и страдание остават в лечителя. Има ли го това при теб, остава ли нещо, което трябва да чистиш?

В мен винаги е Господ. Как да го изчистиш? Това е заблуда. Има различни степени на посвещение. Има нещо, което хората не разбират. Говорихме и преди за енергията. Енергията не е нещо, което да може да се насочва. Тя не е вектор. Ето Е=m.c2. Никъде няма посока. Виж, силата е нещо друго, тя има посока и е вектор. И ето тук има един човек, той има енергия, и когато започнеш да излъчваш към него сила и тази сила започне да извършва работа в човека, то тогава енергията му ще се промени. Но ще се промени едва след като силата извърши работа в материалното и духовно поле на човека. 
Но ето изниква резонния въпрос – ако аз имам някакъв психически проблем, какво ще ми направиш, как ще промениш моята биохимия, как ще предизвикаш един или друг хормон. Няма енергия, която да насочваш, да атакуваш нещо, че да лекуваш. Лечението, това го подчертавам – винаги е проява на Божията милост във всеки един от нас. Защото тогава ще се преобрази болестта в здраве, но ще се промени самата болест, благоволявайки да не е вече болест. Тоест – това, което познава себе си е абсолютно. То ще благоволи да се промени. И ето затова майките водят децата си при мен. Защото Господ, който е същност и мотивира хората за едно или друго – той ги води. Представяте ли си – аз, който не знам всичко за това малко човече – как ще вляза в него и ще му давам някаква енергия, която да го лекува? Ако лекува човек – не е оправдано лечението. Но ако лекува Господ – и то става въпрос за духовната дарба – аз да кажа, а този, който е същност на проблема да се преобрази – това е съвсем друго нещо. Лечението тогава е освободено от човешката компетентност, от човешката нездрава амбиция и прочие. Това си е чиста Божия милост.

 

8. Какво е това посвещение, за което говориш? Кога и как се случи?

Случи се преди 22 години. Такава е била волята Божия. Аз тогава в рамките на един месец скъсах с всичко онова което се пишеше и знаеше за т. нар. “паранормално”. Тогава тръгвайки на среща за едно нещо, аз се срещнах с Господ. Беше велика, много разтърсваща тази среща. Да предположим, че съм търсил нещо, което Господ, или силите са казали че се намира на определено място. Когато копаех за да го открия, аз разбрах, че не мога да спра. И се окопавах все по-надолу – нямаше спиране. В един момент като се огледах – видях, че копая своя гроб. Нямаше страх, а само осъзнаването, че ако този, който беше тогава – не ми каже да спра, нямаше да спра. Кръв течеше отвсякъде от ръцете ми. Тогава Господ ме извади отгоре. Над мен бухали, разни нощни птици кръжаха. И един глас ми говореше “Аз не съм там. Тук (удря се в сърцето) трябва да копаеш.” Когато ми даваше да разбера къде се намира заключено щастието и живота и благодатта на човека – в нас, тогава ми даде да разбера за какво копаят в Царичина – за същото. При разкопките на Царичина трябва да стигнат до същото, до което стигнах и аз. Не там са оставени артефактите – те са в теб.

Тогава бях въведен в изцелението. Бях много щастлив, защото получавайки ясното съзнание, че всичко за което става дума е Господ, и изявяването ми вече с това знание беше чрез лечението – аз бях най-щастливия човек. Когато се случваха изцеленията – ние разбирахме най-добре, че ако някой може да знае какво е вътре в теб, то това е същността на човек, неговата божественост. Още тогава се явяваха миризмите – излизаха, разтърсваха човек, и след това идваше успокоението, сълзи. Идват тежко болни хора, които не могат да се движат. И Господ ми казва: “Нали знаеш, че това Съм Аз - ти поискай”. И аз казвам: “Добре, ето сега ще си вдигне ръката”. И започва раздвижването... всеки път пред очите на не малка аудитория. Това лечение се повтаря и вкъщи вечер, когато лечителят не е при човека.

 

9. А ти, лекувайки, контактуваш ли с висшата същност на човека, искаш ли разрешение да бъде лекуван?

Аз просто живея в тази същност. От тогава дуализма в мен се смеси. Не е изолиран човек от Христос. Не искам разрешение, защото много добре зная, че без разрешение не мога да кажа “Ела да те лекувам”. Той вече е дал разрешение, идвайки при мен.

 

10. А ти виждаш ли енергията, чуваш ли?

Знам, чувам, усещам. Аз зная. По-скоро е знание. Много ясно знание което вижда проблема като една точка. Ако сега от теб излезе лъч и се фокусира върху екрана отсреща, от всяка жизнена твоя точка - аз ще видя тази точка. Няма да гледаме тук, а там – в точката, Но тя е място без измерение. Тогава какво ще видиш и какво ще знаеш? Ще знаеш за АЗ СЪМ – това, което Е. Аз живея и в двата свята – в човешкия и в божествения. Аз не виждам болести, аз виждам човека. Аз просто говоря с Господ. Той казва чрез мен това, което иска да каже. То е същото и при теб, когато правиш твоите неща. Много се радвам, че Бог ни среща, в никакъв случай не е случайна нашата среща тук. Всички, които се срещате – това са хората, които Господ е казал да бъдем заедно, да работим заедно, защото дори и осъзнаването на човек и духовното израстване ще бъде извършено чрез такива учители, водачи, вестители. "Живея сред хората и ви наблюдавам и ви се радвам – страдате, плачете, стряскате се, но Аз Съм сам и за логическите ви умове трябва вече да е ясно – че щом Съм сам, няма смърт. Ето там умря един, който бях Аз. Но ти ме слушаш – тогава умрял ли Съм? Не Съм. Това е нещо, което Съм. Аз Съм пак жив".

 

11. Какво е посланието ти към хората?

Във всеки миг, чествайки празник, или просто общувайки с другите – да поглеждаме към ръцете си – да не би да държим камък. И ако има такъв – да го пуснем. Не е тежка енергията на дадени места, а енергията я създаваме ние - чрез словата си. Да бъдем осъзнати за думите, мислите и делата си.

26 февруари 2013 

източник: Мартина Иванова http://www.svoizbor.com/


Тук можете да видите лекция на лечителя Никола Стоянчев, представена на 09.06.2012 г. във Форум „Живо Слово” ФИЛОСОФИЯ НА КВАНТОВОТО ЛЕЧЕНИЕ

Последно променена в Четвъртък, 23 Януари 2014 11:34
Никола Стоянчев

Никола Стоянчев живее и работи в гр. София, като често пътува, откликвайки на призивите на хората, нуждаещи се от неговата помощ.

В гените си той носи енергиите на три планини - родът му е от село Бачево, разположено насред Рила, Пирин и Родопите, а дядо му по майчина линия е бил свещеник, служил в старата църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско край Разлог. От този дядо Никола е наследил лечителската дарба - той също е бил известен лечител, лекувал с молитва.

За себе си Никола казва:

„На мен е дадена духовната дарба да вярвам. От 21 години съм лечител и лекувам със СЛОВОТО... Стоя прав пред аудиториите и сея на тая нива с идеята, с желанието, с мечтата човек да разбере своята божественост толкова кристално ясно, както 2 и 2 е 4... Много са примерите, които откровено говорят за това, че сме божествени по природа. Като лечител аз ще бъда щастлив, ако предам това усещане на всички, с които контактувам. Най-вече, за да стигне до вас оня оптимизъм, че вие носите неограничен арсенал от вдъхновение, сили и възможности, към който всеки по свой начин трябва да търси път и контакт”.


С лечителя можете да се свържете на телефон 0899 188 827. В гр. София кабинетът му се намира на площад "Славейков" 11, ет. 4 (вдясно), където приема от понеделник до петък - от 9:00 до 12:00 и от 15:00 до 18:30 часа (КАРТА). Фейсбук на Никола Стоянчев https://www.facebook.com/nstoyanchev